Христо Грозев: Ето как разкрихме ръководителя на организацията, насочваща руските ракети срещу мирното население

Българският разследващ журналист Христо Грозев в интервю за
UA NEWS

Съвместното разследване на Bellingcat и The Insider е посветено на хората, отговорни за програмирането на ракетните удари срещу украинската гражданска инфраструктура и за причиняването на жертви сред мирното население.

— Христо, първото, което искам да ви попитам — прочетох разследването и разбрах, че сте успели да откриете този главен изчислителен център. Можете ли да разкажете как го търсихте и как открихте тези хора?

Самият главен изчислителен център беше повече или по-малко известен. Това, което открихме, беше подразделение в този център, което програмира тези ракети — „Прецизион“, „Супер“ и така нататък, както ги нарича Русия. В действителност те не се оказаха толкова точни, а може би дори са били точни — според плана си унищожаваха гражданска инфраструктура и убиваха хора.

Търсихме ги дълго време. Още от първия месец на войната беше ясно, че някой програмира маршрутите на тези ракети. Анализирахме как работят тези „високоточни“ ракети, как се програмират и как летят. Оказа се, че не е достатъчно просто да се въведат координатите на целта. Те не летят само по сателитна навигация, защото тя лесно може да бъде заглушена. Ракетите използват така наречените „контролни точки“ — ключови обекти, които трябва да разпознават визуално по време на полета си.

Хората, които ги програмират, по същество симулират целия полет на ракетата — почти като компютърна игра. Затова започнахме да ги търсим, осъзнавайки колко важна е ролята им във войната и че рано или късно може да бъдат обвинени във военни престъпления.

Започнахме сред завършилите институти, работещи по космически ракети и стратегически оръжия. В Русия има две такива академии — една край Москва и една край Санкт Петербург. Проверихме стотици, може би хиляди завършили, за да видим с какво се занимават сега.

Чрез руски Telegram-ботове установихме, че част от тях работят в изчислителен център и всички са регистрирани на адрес „Знаменка“, където се намира Генералният щаб на руската армия. Стана ни интересно защо специалисти по ракети и ракетен софтуер работят в център, който официално уж изчислява пенсиите на руските военни.

Започнахме да копаем по-дълбоко. 

Съвместното разследване на Bellingcat и The Insider е посветено на хората, отговорни за програмирането на ракетните удари срещу украинската гражданска инфраструктура и за причиняването на жертви сред мирното население.

— Значи можем да предположим, че са получили инструкции?

Да, но според мен в началото изобщо не са вярвали, че някой ще ги открие. Затова не са имали подготвени легенди. Ние се свързахме с един от тях още в началото на май. Избрах човек, който ми се струваше най-нормален — пишеше за нови филми в Twitter, качваше снимки с модерни дрехи, жена му беше дизайнер.

Помислих си: „Няма как човек като него да върши тази работа с удоволствие“. Затова му писахме в таен чат в Telegram. Попитахме го дали знае, че сме разбрали кой е и как спи нощем.

Той отговори: „Бъдете по-професионални, задавайте по-професионални въпроси“. Попитах го как се изчисляват целите и защо постоянно удрят граждански обекти. Той каза: „Разбирате, че не мога да отговоря на този въпрос“ — и разговорът приключи.

Но видях, че е направил екранна снимка на чата. Telegram показва това при тайните чатове. Разбрах, че веднага ще го покаже на началниците си или направо на военното разузнаване на ФСБ. Най-вероятно точно така се е случило.

И едва след това останалите започнаха да отговарят с легенди. Убеден съм, че службите вече бяха разпределили ролите — ти ще бъдеш автобусен шофьор, ти ще работиш в свинеферма, а ти ще бъдеш цветар.

— Има още един интересен момент — в статията се казва, че един от инженерите се е съгласил анонимно да сподели информация. Как го убедихте и какво ви каза?

Дадохме на всички анонимни ProtonMail адреси, през които можеха безопасно да изпращат информация. Не можем да сме сигурни кой точно от тези тридесет и няколко души ни изпрати няколко снимки и малко информация чрез анонимния имейл.

Сред тях има хора, родени в Украйна, така че е напълно възможно у някого да е проговорила съвестта.

— За да поясним на зрителите — тези инженери са разделени в три групи и всяка програмира различен тип ракети. Можете ли да разкажете повече?

— Да. Не сме сигурни, че това са всички програмисти на всички ракети, но открихме връзка между тези тридесетина инженери и трите най-страшни руски ракети.

Първата е „Калибър“ — ракета, изстрелвана от кораби или подводници. С нея работят инженери, завършили военноморски инженерни институти в Санкт Петербург. Те разбират както от кораби, така и от ракети. Някои дори са били капитани на кораби и след това са се преквалифицирали.

Втората група се занимава с ракетите на комплекса „Искандер-М“, по-конкретно с ракетата Р-500. Това са хора, обучавани в Москва, специализирали балистика и програмиране на ракетни системи.

Третата група работи с ракетите Х-101 и Х-55, главно Х-101. Това са много опасни ракети. Те за първи път бяха използвани в Сирия. Между другото, именно тези млади инженери са работили и там. Преди 2021 година мнозина от тях са били в Дамаск и са контролирали ракетите оттам.

Тази трета група отговаря за авиационните ракети и сред тях има хора, свързани с обстрела на Мариупол и други украински цели, ударени именно с тези високоточни ракети.

— Русия твърди, че това са високоточни ракети. Но виждаме как удрят детски площадки и жилищни блокове, убивайки цивилни украинци. Каква е вашата хипотеза — неточни ли са или умишлено се целят в цивилни?

Това беше основният въпрос, с който започнахме. Все още не сме стигнали до окончателен отговор, но реалистично смятаме, че често просто не си вършат работата добре.

Видяхме как по време на работа някои от тях стоят в сайтове за продажба на монети, пазарят се за цени в Avito, а друг постоянно висеше в сайт за запознанства и договаряше услуги с проститутки.

Точно по това време — петък следобед — неговата група е подготвяла ударите по енергийната инфраструктура на Киев на 16 октомври.

Напълно възможно е просто да не си вършат работата професионално. Но това не оправдава никого. Това е система, в която очевидно никой не носи отговорност за огромния брой „неточни попадения“.

Следователно тази неточност най-вероятно е част от стратегическата, бих казал дори терористична, стратегия на Кремъл.

— Вие отделно анализирахте ударите от 10 октомври, когато започнаха масираните атаки по украинската енергийна инфраструктура.

 Да. Видяхме рязко увеличение на разговорите и комуникацията между тези групи и техния ръководител още от 2 октомври. За мен е напълно ясно, че тогава вече са подготвяли масирания удар като отговор на загубите на Русия на изток и юг.

Недоволството в Русия растеше заради неспособността на ФСБ и държавата да осигурят сигурност. Националистическите среди настояваха за удар по „центровете за вземане на решения“. Тъй като атаката вече е била подготвена, просто са я представили по този начин. Но в действителност това не беше удар по „центрове за решения“, а по гражданска инфраструктура.

— Знам, че имате източници в руските служби. Как вътре там се обсъждаше случилото се на Кримския мост?

Честно казано, за тях това беше удар по честта. Никой от нашите източници не го възприемаше като повод за още по-голяма ескалация в Украйна.

Поне на ниво ФСБ аз не виждам желание за ескалация. Виждам желание някак да се измъкнат от ситуацията, в която Путин, ГРУ и войната са ги вкарали.

— Връщайки се към инженерите — хората, които спокойно програмират ракети, убиващи цивилни. След като показахте лицата и имената им, мислите ли, че вече осъзнават, че са военни престъпници и няма да избегнат отговорност?

Свързвахме се с тях неведнъж. До последно им пишех едно и също: „Разбирате ли какво правите? Разбирате ли, че ще публикуваме имената ви? След това ще бъдете възприемани като военни престъпници.“

Никой повече не отговори. Мисля, че вече разбират. Но се страхуват дори да покажат, че осъзнават това, защото ФСБ следи всичко.

Най-вероятно са избрали временната сигурност от ФСБ вместо сигурност за целия си живот. А аз наистина мисля, че правосъдието ще ги настигне през следващите една-две години.

— Христо, благодаря ви много.