"Филаделфийският експеримент" (на англ. ез. - Philadelphia Experiment) или известен още като "Проектът Дъга" ("Project Rainbow") е може би една от най-странните и най-тайнствените истории не само в американската наука, но и в историята на световната наука. Странна, защото тя и до днес не е нито официално опровергана, нито официално потвърдена от авторитетни специалисти от американския Пентагон или от американските военноморски сили. 

Става дума за мистериозен експеримент, който е извършен от военноморските сили на САЩ на 28 октомври 1943 г., при което е изчезнал от зрителното поле на наблюдателите, а след това се е преместил на десетки километри от своето изходно местоположение ескадреният миноносец "Елдридж", имащ на борда си екипаж от 181 човека!

Слуховете за този експеримент десетилетия наред са толкова упорити, че стават причина за създаването от Холивуд през 1984 г. на един наистина прекрасен игрален фантастичен филм, а през 1993 г. дори е филмирано и негово продължение.

С ескадрения миноносец "Елдридж", имащ бордови номер DE 173, е извършен някакъв експеримент, който се базирал върху някои положения на Айнщайновата обща Теория на относителността - в дадения случай е разработена и изпробвана специална електромагнитна система, направила за кратко време военния кораб невидим за очите на наблюдателите.
Нещо повече, след началото на експеримента последвало постепенното изчезване на "Елдридж" в акваторията на филаделфийската корабостроителница в Пенсилвания. След това той внезапно бил видян от много хора в акваторията на друга военноморска корабостроителница - тази на Норфолк, Вирджиния. 

"Призракът" на "Елдридж" в Норфолк бил наблюдаван ясно близо 15 минути от много моряци, след което корабът отново се появил в акваторията на филаделфийската военноморска база.

Но най-страшното последвало след това - оказало се, че осъщественият електромагнитен експеримент е довел по-късно до страшни последствия за членовете на екипажа - много от моряците починали в ужасни мъки, други получили странни отклонения в психиката си и завършили живота си в тайни лудници.
В ширещите се сред обществото слухове се съобщавало, че по време на експеримента трябвало да се генерират мощни електромагнитни полета, които в случай на успех щели да предизвикат изкривяването на светлинните и радиовълните около самия миноносец. Нещо повече - по време на експеримента първоначално се наблюдавало възникването на зелена мъгла, в която постепенно корабът изчезнал. След материализирането наново на есминеца, от екипажа, състоящ се от 181 човека, само 21 останали невредими, други 40 в буквалния смисъл на думата направо се изпарили, като техните изображения се отпечатали върху конструкцията на военния кораб, а 120 изчезнали и никога не се завърнали на родния бряг!

Този печален завършек на експеримента принудил американското военно ръководство да се откаже от неговото повторение. Върху темата за темпоралното прехвърляне на цял военен кораб с екипажа му от едно място на друго било наложено табу, което само раздразнило журналистите и събудило тяхното любопитство.

Историята продължава

През 1955 г. в САЩ е отпечатена книгата на известния американски уфолог Морис К. Джесъп, озаглавена "Кутия за НЛО". Малко по-късно той получава на домашния си адрес в Кенсингтън писмо от някой си Карлос Михел Аленде, който уж бил видял нещо по-интересно от "летящите дискове" - това бил осъществен експеримент по телепортиране!

Той описал подробно случая с изчезващия и материализиращ се есминец. Твърдял, че случващото се с кораба е подобно на това, което се случва с наблюдаваните "летящи дискове". Пишел още, че той наблюдавал появата в Норфолк на есминеца от борда на съседен нему кораб!
Но писателят Морис К. Джесъп не приел на сериозно нещата...
На 20 април 1959 г. Морис Джесъп внезапно се самоубива, като смъртта му само налива масло в огъня - в американското уфологическо общество по това време веднага започнали разговори, че той е "отстранен" заради това, че се е "доближил твърде много до истината" за експеримента.
Този път със задачата по изясняването на истината се заели известните изследователи Чарлз Берлиц и Уйлям Мур, които въз основа на останалите след Джесъп бележки и писма на Аленде, отпечатват своя бестселър "Филаделфийския експеримент" през 1973 г. В книгата е дадена традиционната версия за експеримента.
А малко по-късно Холивуд създава и двата свои шедьовъра, за които стана дума по-горе.

Съществуват и няколко смислени обяснения на въпросите, които възникнали около случая с есминеца "Елдридж". Едното е свързано с размагнитизирането на кораба. В случай на успех то би довело до създаването на технология, която да направи кораба невидим за неприятеля. По мнението на американското Управление на военноморските изследвания, в основата на легендата, тиражирана от Карлос Аленде, лежи именно този процес, правещ кораба "невидим" за военноморските мини с магнитен детонатор. Процесът даже получил и своето име - "дехаусизация" (от "хаус" - единица за магнитна индукция.
Другото обяснение на причудливата история за "изчезването и телепортирането" на кораба е свързано с един друг експеримент, осъществен също през 50-те години на миналия век, но този път с военноморския кораб "Timmerman". Тогава бил проведен експеримент, за да се провери ефектът, създаден от монтиран на кораба на малък високочестотен генератор, имащ 1000 Хц, вместо стандартните 400 Хц, при което екипажът на кораба не бил в състояние да понесе ефекта от експеримента.

***

Американецът Ал Билек твърди, че е участвал в легендарния Филаделфийски експеримент през 1943 година и е пътувал във времето. Той казва, че е прекарал 6 седмици в 2137 година и цели две години в 28-ми век.

Билек описва далечното бъдеще като високотехнологичено и то няма да се управлява от хора, а от един компютър със свръхинтелектуални възможности.

По негови думи само след няколко столетия на планетата ни ще се възцари социалистически строй, а правителствата и президентите ще се превърнат в спомен. Той твърди и че климатичните изменения, на които сме свидетели днес, не са безобидни и в бъдеще човечеството се изправя пред промени с катастрофален характер.

Ал разказва, че на 13 август 1943 година е бил на кораба DE 173 от експеримента Филаделфия, който проверявал чрез Общата теория за относителността на Айнщайн дали светлината може да се манипулира и човек да пътува във времето.

За този експеримент Билек казва, че е загубил съзнание само за няколко минути и когато се е събудил, се е намирал в 2137 година.

Американецът е бил настанен в болница, каквато преди това не е виждал. Лекарите използвали светлинно и вибрационно оборудване и светкавично бързо възстановили жизнените сили на пациента.

През тази година той разбрал, че човечеството се бори активно с големите климатични изменения от 2025 година. През 2137 година планетата вече е променена до неузнаваемост.

Американският щат Флорида е под вода, нивото на Световния океан се е повишило, а Джорджия се е превърнал в крайбрежен щат.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.

Ще има Трета световна война, казва още американецът. В нея Америка и Европа ще воюват срещу Русия и Китай.

През 2020 година ще бъдат разсекретени американски военни документи, от които ще стане ясно, че американското правителство си сътрудничи с извънземна цивилизация от 1954 година.

През 2749 година Ал Билек е видял плаващи градове в океаните. Интелектуалните възможности на цялото човечество били по-високи, а телепатията се е развила до съвършенство.

Планетата се управлява от огромен компютър, а всички хора вече живеели като единна нация.

Билек завършва разказа си с предупреждението, че каквото и да правим няма как да променим бъдещето. То е предопределено, както за отделния човек, така и за цялото човечество.