Светослав Пиннтев

Социалистическата „наука” скрива от българската история редица неудобни факти, но най-драстично май е посегнала на канас юбиги Аспарух, както е истинската му титла. Той всъщност разширява държавата си към Дунава, когато идва в днешните ни земи, което не е било необходимо да знаем.

Дори при социализма истината се промъква тук-там в историческата литература, но цялата картина в учебниците по история и официалната наука е нарисувана изцяло според нуждите на съветската пропаганда. Повечето от фактите са потулени и до днес, изместени от станалите вече клишета  измишльотини. Тук ще стане въпрос за малка част от тях, а на останалите ще се спрем друг път. Историците добре знаят тези „подробности” , даже казват, че това са добре известни факти, ако специално ги попиташ. Само са пропуснали да ги напишат в учебниците по история. Това важи с пълна сила и днес.Старите лъжи се повтарят и днес.

В том 1 на „Енциклопедия България”, издадена през 1978 г , в параграфа за областта Бесарабия, има пасаж, който гласи: „От 681 до 1001 г. Бесарабия е в границите на Първата българска държава.” А до 681? Къде ли е била тогава Бесарабия? И защо никой не ни е казал, че тя е била под властта на Аспараух и наследниците му? И не само тази област…

По нататък в енциклопедията е уточнено, че Бесарабия е в пределите и на Второто българско царство по времето на царете Иван –Асен II и Тодор Светослав. Излиза, че тази област е била българска доста повече от 400 години. Това важи и за доста други земи от днешна Украйна и Молдова. Да не говорим, че преди Аспарух ги е владял канас юбиги Кубрат.

Не е случайно, че гробът на Аспарух е в Украйна, не мислите ли?

Той загива, бранейки тази си граница, а не като турист. Защо крият тази истина? Да си припомним подробностите. 

През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е разкрит масов гроб на  35 прабългарски воини, които най-вероятно са Аспарух и неговата свита, убити в бой с хазарите, погребани от спътниците си. Отлично обоснованата хипотезата излага археологът В.А.Гринченко, ръководил проучванията, когото Сталин незабавно изпраща на трудов лагер в Сибир, както и всички участници в експедицията.

Съкровището, намерено при Вознесенка се състои от над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне.... Има 3 украсени със злато ножници, многобройни части от конска сбруя, сребърни фигури на орел и лъв.

През Втората световна война експонатите са евакуирани в град Уфа. При транспортирането им, на 10 октомври 1941 г., върху влака с реликвите пада немска бомба, която предизвиква пожар. Поне такава е официалната версия. Тя гласи, че … в суматохата голяма част от колекцията е открадната. Оцелява по чудо прочутото орле на Аспарух, което е изследвано от многои учени. Повечето смятат, че е трофейно. Първоначално е било е връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите на орела е издълбан монограмът на Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.

За останалите прабългарски съкровища предстои да разказваме. Те са изключителни образци на златарското изкуство. За тях днешните българи знаем сравнително малко. Не би трябвало да е така, защото те са знак за високата култура на народа ни, който съвсем не е бил диво племе, скитащо по степите, както се опитваха да ни внушат, а част от могъща цивилизация. За това учените намират все повече доказателства.

Още професор Веселин Бешевлиев доказва, че името Аспарух е от ирански, по-точно от алански или персийски произход. Както и имената на почти всичките ни владетели. Защо ли ни обявяват за тюрки?

Името Аспарух е производно от иранската дума aspa – „кон”. Втората част на името се свърза от редица изследователи с иранското rauka (осетинското орс –бял ) – със значение „светъл”.