"Стойна е три пъти по-високо от мене! Она целио живот го е страдала ката светица. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни месо е турила в уста, ни ракия, само водичка. А и светите работи она със свети Георги ги е правила". Това е автентичното признание на българската пророчица Ванга  за духовната й учителка и наставница преподобна Стойна. 

На днешния ден преди 75 години признатата приживе от народа за светица Стойна напуска земния живот. Всъщност много преди да се възнесе на небето, на два пъти духът и се разделя с тялото и се завръща пак в него. Според преданията тялото и застивало за седмица, а след това Стойна отново възкръсвала. Тя предупреждавала близките си да не я местят и погребват, защото ще се завърне. Сред чудните й способности била и левитацията. Вярващи я  виждали да се носи из въздуха без да стъпва по земята. Възнасянето ставало, докато чудотворницата се молела върху мраморна плоча с двуглав орел. Особено силна обаче била връзката и със Св. Георги, а вярващите твърдят, че Стойна била посредника между светеца войн и земята.

Земния си път пророчицата завършва в близкото до Мелник село Златолист. Стойна е родена през 1883 г. В намиращото се днес в гръцко село Хазнатар. На 7 годишна се разболява от едра шарка и ослепява. Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само в стаята. Отворила вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Сляпото дете предупредило семейството си да не се плашат, а да оставят вратата отворена, защото Свети Георги  влиза при нея. След тази случка Стойна започва да настоява да я заведат в черква, но родителите й умират и за нея започва да се грижи чичо й. 

През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата му настоява да я заведе в черквата Св. Георги в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да приеме момичето, защото е сляпо и няма кой да се грижи за нея. Тогава Стойна получила откровение, че трябва да я закарат в близкото село Долна Сушица (старото име на Златолист).  Също както Ванга и Стойна е сляпа за земния живот. 43 години прекарва в пълен мрак, но Бог я дарява със свръхестествената дарба да лекува и пророкува за бъдещето. 

В района хората я наричали калугерката. Ходела само с черни дрехи и черна кърпа и виждала всичко, което ще се случи в бъдещето. Постепенно при нея започнали да идват хора, за да им гледа, защото имала силно духовно зрение. Стойна не искала  да й задават въпроси, а като чуела, че някой идва, сама излизала и му казвала какво да прави. Освен това имала и лечителска сила, затова помогнала на стотици болни, които тогавашната медицина била отписала. Съживила дете от София, което било в кома. Събудила го само като му чела половин час над главата молитви. Изправяла е и сакати хора на крака, разказват бабите от Златолист. Лекувала и болните животни, спомнят си вярващите. 

И пророчицата Ванга търсела опование в силата на Стойна. Пращала неизличимо болни да търсят изцеление на гроба й. Известно е още, че веднъж месечно ясновидката от Петрич ходела в Златолист, за да се зареди от големия чинар в двора на манастирчето. Според легендата чудотворното дърво се извисява тук почти от създаването на българската държава. Страдалци от всички краища на страната идват и прегръщат за здраве вековния му дънер. Вярва се, че чинарът дава голяма сила и енергия, както в това е била убедена и самата преподобна Стойна.  

В двора на манастирчето където е живяла Стойна се намира кладенец на желанията, разкриват вярващи. Според тях е нужно човек да се наведе над него, да прошепне искането си над живата вода и много скоро пожеланото се сбъдва. Причината според някои се дължи на факта, че тук се намира гробът на преподобна Стойна, а от него блика неземна сила. "Мине се, не мине време и все някой иска да го разкопава, за да види дали наистина останките й са нетленни. Или пък не е възкръснала", разказват местните. 

Много са преданията за силата и способностите на светицата. Историята й е между легендите и истината. Местните хора казват, че в последните си дни, когато боледувала от пневмония, през 1933 г. тя извикала при себе си един дядо и го накарала да запише сведения за живота й. Твърди се, че тетрадката с тайнствената история на преподобна Стойна попаднала у лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев. По-късно той се хванал да гради манастир в двора на черквата, но идеята му останала недовършена. 

Въпреки чудесата Българската православна църква отказва да признае Стойна за светица, обявявайки, че е лекувала неканонично. Народът обаче продължава да я тачи. И до днес е запазено поверието, ако човек преспи в стаичката на чудотворката, оздравява и намира път за проблемите си. Затова в Златолист не спират да идват поклонници, вярващи в силата и чудодействата на преподобна Стойна.