Протоколите от разпитите на ключови свидетели за Тодор внасят пълен смут

Покрай огласяването на медицинската експертиза за смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов от Враца наяве излязоха и протоколите от разпитите на ключови свидетели за инцидента от 12 януари т.г. Това внесе смут сред всички, които следят отблизо развитието на случая, защото лъснаха противоречията между широко отразяваните изяви на свидетелите пред медиите и показанията им пред разследващите, пише "24 часа".

Оказалият първа помощ на място на припадналото момче планински спасител Мариян Иванов-Маркъса във всичките си публични изявления категорично отричаше да е познавал преди скандала Поничките, както са известни във Враца братя Дамянови, или Тодор. “Не познавам лично никой от братята и сега от вас научавам фамилията и имената им - каза пред журналистите планинският спасител два дни след трагедията. - Да, от вас разбрах, Дамянови са братята, сега им казвам фамилията за първи път. Не познавам и починалото момче или неговите близки. Затова не приемам появилите се внушения, че съм заинтересован и че са ми предлагали пари, за да свидетелствам по определен начин.”

В разпита си пред разследващите обаче веднага след сблъсъка между Поничките и 12-класника Маркъса казва друго. “Видях, че Десислав, който познавам, тъй като сме съученици, и брат му държат едно слабо момче - е записано в протокола с неговите показания. - Държаха го за двете ръце. Това момче имаше метален бокс в дясната ръка.”

Още в първите дни след инцидента Мариян Иванов твърдеше, че докато се опитвал да прави обдишване и сърдечен масаж на падналия на земята Тодор, не забелязал абсолютно никакви наранявания и натъртвания по тялото му. А по същото време прокурорката Румяна Арнаудова показа във Враца анатомична схема, на която бяха изброени 28 повърхностни наранявания и охлузвания, установени веднага след смъртта му.

Маркъса отказа да обясни защо пред медиите е отричал познанството си с Поничките, след като го е признал пред съдия. Заяви обаче със сигурност, че не е видял никакви травми по тялото на момчето и според него те може да са станали забележими по-късно.

Още в деня на инцидента на врачанската ул. “Иванка Ботева” показания дава и приятелката на починалото момче Грета Георгиева. Тъй като пътува със съученика си Тодор, тя става свидетел на по-голямата част от разправията.

“Тодор натисна клаксона за съвсем кратко, за да ги предупреди да освободят платното, при което единият се обърна с думите: Какво бе, да ти е...а майката. Тошко му отговори “Ей сега ще сляза”, при което продължи с колата напред и я паркира... Докато Тошко паркира колата, двамата, които бяха на платното, се приближиха към нас. Тошко слезе от колата сам. Аз останах вътре. Тия двамата се залетяха към него. Тогава Тошко си бръкна в джоба и извади бокс - едно желязо, което се слага на ръката.”

В първите дни след трагедията, когато във Враца се надигна вълна от протести срещу Поничките, Грета категорично отрича пред медиите приятелят ѝ да е носил или използвал бокс. По-късно казва: “Боксът, за който се говори, не е на Тошко", а ден след това заявява: “Не Тодор, а братята извадиха бокс, когато налетяха срещу него.”

Под напора на фактите обаче и категоричното изявление на прокуратурата, че е доказано използването на бокс от Тодор Йорданов, приятелката му казва, че е споменала пред разследващите за хладното оръжие, защото питали за това, а тя не била на себе си и се объркала. После се разсърди на медиите, че изопачили думите ѝ, и отказа да говори повече за случая.

“Таекуондото беше животът на Тодор - казва още в показанията си Грета Георгиева. - Той много го обичаше, но му откриха заболяване на сърцето. Знам, че получава аритмия, заради това се отказа от спорта. Външно не му личеше, когато е имал аритмия, но сърцето му биеше много бързо и силно. Той просто изчакваше да премине, като лежи...”

Именно заболяване на сърцето, а не ударите при боя е пряката причина за смъртта на Тодор според медицинска експертиза. От прокуратурата обявиха, че на експертите са поставени допълнителни въпроси, на които очакват отговори.