Когато палеонтолозите сравнили останките от рибата Janusiscus schultzei от платото Путорана, с други риби от девонския и силурския период, те разбрали, че пред тях стои потенциално съкровище. Нарекли го "двуликия Янус"

Древна риба, чиито останки били открити на платото Путорана от съветски палеонтолози още през 1972 година, се явява уникално същество, което едновременно притежава признаците на хрущялните и костните риби.

По този начин древното същество претендира за ролята на предтеча на всички челюстни животни, включително и на човека, твърдят британски палеонтолози в статия, публикувана в изданието Nature.

„Тази вкаменелост, чиято възраст е 415 милиона години, ни даде примамлива възможност да надникнем в „рибното царство“, когато съвременните групи гръбначни тъкмо са започвали да се изправят на крака в еволюционен смисъл.

Тя ни разказа, че прародителят на всички челюстни животни по-скоро слабо се вмества в съществуващите днес представи за неговия облик“, пояснява Мат Фрийдман от Оксфордския университет (Великобритания), един от авторите на „находката“.

Фрийдман и колегите му – Сам Джийлс и Мартин Браздо от Лондонския имперски колеж – видели необичайната древна риба в онлайн каталог с вкаменелости. Там тя била поставена от служителите на Института по геология в Талин, където се съхраняват нейните останки.

Първоначално „двуликият Янус“, както британските палеонтолози кръстили сибирската находка, се смятал за обикновена лъчеперка, към която принадлежат всички съвременни обитатели на морските и сладките води, и била отнасена към рода Dialipina.

Екипът на Фрийдман се усъмнил в това твърдение. Британските учени се свързали с естонските си колеги и успели да ги убедят да им дадат вкаменелостта за повторен анализ. Този път „двуликият Янус“ бил изучен всестранно със специален компютърен томограф с висока точност.

Този уред им позволил да възстановят триизмерната структура на черепа и костите на рибата и да я сравнят с други известни ни жители на моретата и океаните на Земята, съществували по време на девонския период – епохата на разцвета на „рибното царство“.

Първите риби на Земята се появили още по времето на камбрийския период, преди около 510 милиона години. Те не притежавали челюсти и развити плавници, които били „изобретени“ от еволюцията чак след 100 милиона години, в началото на девона.

Дълго време учените смятали, че първите челюстни риби са приличали повече на акули, отколкото на своите съвременни събратя, но днес тези хипотези започват да се подлагат на съмнение.

В полза на това говорят и резултатите от анализа, проведен от Фрийдман и колегите му. Оказва се, че сибирската риба, съдейки по структурата на черепните кости около мозъка, се отнася не към лъчеперките, а към хрущялните риби, към които принадлежат акулите и скатовете.

Други черти от нейната анатомия, структурата на челюстите и някои кости я правят практически неотличима от костните риби, поради което авторите на статията я провъзгласили за „двуликия Янус“, или Janusiscus schultzei на езика на палеонтологията.

Когато палеонтолозите я сравнили с други риби от девонския и силурския период, те разбрали, че пред тях се намира потенциално съкровище – съставеното от тях еволюционно дърво сочело, че Janusiscus schultzei може едновременно да е прародител на всички челюстни риби, живели приблизително в същата епоха.

„Резултатите от нашия анализ преобръщат надолу с главата представите ни за това, че нашите предци са приличали на хрущялни риби – оказва се, че първите челюстни гръбначни са били подобни на костни риби, или поне отвън, но при това черепът им е бил покрит от големи костни пластини.

Получава се, че те са съчетавали у себе си черти, които днес се асоциират с хрущялните и костните риби. Тези две групи са придобили прочие характерните черти на своя облик и са се избавили от „чуждите“ признаци по време на разделната еволюция в следващите геоложки епохи“, казва Сам Джийлс.

В полза на това, както твърди палеонтологът, днес съществуват множество изкопаеми свидетелства от най-различни ъгълчета на планетата.

Например през септември 2013 г. в Китай били открити останки от рибата Entelognathus primordialis, обитавала девонските морета приблизително по същото време – преди 419 млн. години, и която също претендира за ролята на общ прародител на всички челюстни животни на Земята.

Това същество, както и „двуликият Янус“, също е притежавало „брониран“ череп и някои признаци на хрущялните риби.