Витлеемската звезда вече две хиляди години пази своята тайна. Най-великото събитие в еволюцията на човечеството се случва почти незабелязано. Историци, астрономи, астролози, физици напразно се опитват да разгадаят знамението, указало слизането на Божия син на Земята. В мистерия остават обгърнати и мъдреците, които в онези години феноменално разгадали небесния знак и първи се поклонили на "новородения цар". Кои са били те и каква е била тази светлина в небето, и до днес остава загадка. В навечерието на Рождество Христово ще направим опит да отговорим на тази вечни въпроси.

Векове наред върви дискусия дали Витлеемската звезда не е просто приказка. Това, което най-често тома-неверниците изтъкват, е разминаването между историческите извори и Светото Писание. Разбира се, има я и другата гледна точка, че историческите извори невинаги са толкова точни, колкото би ни се искало. Руски учени дори вече създават алтернативна история на света, според която библейските събития са се случили някъде по нашите земи. И все пак не може да не отбележим някои интересни разминавания.

Така например жестокият цар Ирод, който избил младенците, търсейки Исус, умира 3-4 г. преди неговото раждане. Ако непременно се доверим на древните анали, то според тях излиза, че Исус е роден поне петилетка преди новата ера или 6-7 години след нея по времето на сина на тази владетел - Ирод Архелай. Недоумение будят и сведения, които черпим в Евангелието от Лука. Според него заповед за преброяване е причината Исус да не се роди в семейния си дом в Назарет, а във Витлеем. Те се озовали там, защото предприемат пътешествие за регистриране на населението, което наредил император Август. "И когато бяха във Витлеем, навършиха се дните й (Мария-б.р.) да роди. И роди първородния си Син, пови и положи го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата", дава своята версия на събитията в онези времена евангелист Лука. Освен това данни за преброявания в Римската империя има, че са извършвани около 8 пр. Хр. и 14 след Хр. Така излиза, че датировката не е съвсем точна, ако буквално четем свещените книги. Разминаването между приетото летоброене обаче не смущава милионите вярващи. Те го обясняват с грешка в светския календар, както и в историческите извори, в чиято датировка вековете са натрупали някоя година в плюс или в минус. По повод времето на преброяванията се отбелязва, че регистрирането на населението в периферните римски провинции се е извършвало доста по-късно. А по повод чудесата, които са описани, най-достоверният извор на информация си остава Евангелието от Матей.

В него се казва следното: "Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним..." Тълкуватели изтъкват, че очевидно Светото писание говори за една необичайна по своята яркост "звезда", която е озарила небето известно време преди раждането на Спасителя. Явлението, разбира се, не е останало незабелязано от посветените в тайните на мирозданието хора в онези години. Те са били персийски звездобройци, тъй като предприели пътешествие, ориентирайки се само по небето.

Скептиците обаче поставят един доста интересен въпрос. А именно как така онези астролози са успели да предвидят раждането на Божия син, без да му имат личните данни. Защото напълно по силите на древната наука е да провиди изключителност на едно бебе, но след като вече са ясни неговите дата, час, минути и място на раждане. Тримата влъхви обаче на пръв поглед предприели доста авантюристично пътешествие, без да имат така наречените натални данни. Те имали за компас само пътеводната светлина на Христовата сияйница.

Малко светлина в казуса хвърлила приживе пророчицата ни Слава Севрюкова. Тя твърдяла, че прогнозирането по звездите е свръхточно, но тайните на метода са изгубени през вековете. Така тепърва човечеството е трябвало да преоткрива планетните влияния върху личността, здравето и бъдещето ни. Севрюкова наричала още астрологията Всесилна царица. "Преди хилядолетия тя е била безпогрешна наука за разчитане на земните съдбини и вселенската памет, записани със звездни лъчи", казвала всевиждащата пророчица от столичния квартал Овча купел.

Радиестезистът инж. Радослав Димитров също се нае да коментира привидното несъответствие с нашите съвременни представи за прогностиката по небесните тела. Според него влъхвите са били с прабългарски произход от школата на колобрите, посветени в мистериите на зороастризма.

"Доколкото зная това, което в Библията го превеждаме като мъдреци или влъхви, в старите текстове е изписано със старогръцката дума "магос" т.е. магове, магьосници. Така обикновено са наричани жреци, посветени в тайните на зороастризма, билколечение, шаманизъм. Тези вълшебници са имали невероятни познания по най-различни чудотворни практики, в това число и гадаене по небесните тела. По-късно през 11 век византийският богослов и архиепископ Теофилакт Охридски, описвайки българите, изтъква, че "те се кланят на слънцето, месеца и звездите", припомня метафизикът.

Зороастризмът е религия, която по време на Рождество Христово е била широко разпространена не само в Изтока, но и в самата Римска империя. Всъщност в Евангелието от Метея не се казва нищо повече за влъхвите, нито за тяхната религия. Дори това, че са били трима не е на 100% сигурно. В католическата традиция мъдреците, последвали светлината до яслата на Исус, са наречени - Каспар, Мелхиор и Балтазар. В православието обаче влъхвите съвсем не се смятат за царе, анонимни са, а броят им не е ясен.

Родната окултистка маг Зорница е убедена, че освен астролози влъхвите, описани в Библията, са имали пророчески способности. Всъщност в тази посока навежда и библейският разказ. Евангелието реди, че източните мъдреци били привикани от цар Ирод. Владетелят бил силно притеснен от слуховете, че те идват от толкова далеч само за да се поклонят на бъдещ владетел, при това не от неговата династия, а от простолюдието. Ирод заръчал на влъхвите, след като го открият, да се върнат и да разкрият къде точно се намира Младенецът, че да можел и той да му отдаде почитта си. Една нощ тримата сънували пророчески сън, който ясно им указал, че Ирод всъщност възнамерявал да избие всички младенци. Така, след като принесли своите дарове на Исус - злато, ливан и смирна, гадателите си тръгнали, "забравяйки" да се отчетат на юдейския владетел. Една друга прелюбопитна версия гласи, че тримата всъщност, без да искат, насочили властимащите към Божия син. Първоначално те разчели по звездите, че се ражда нов цар в тези земи. Именно затова отишли първо в Йерусалим.

В своя екзегезис от IV век св. Йоан Златоуст също прави подобно критично допускане. Иначе защо "персиецът варваринът", който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя...", и "когато дойде "... в града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности". Св. Йоан заявява още, че астролозите не са в състояние да предскажат по една звезда идването на Божия Син. Освен ако не им е помагал самият Господ Бог.

Роденият в Антиохия праведник заключава, че небесното светило е било "разумна сила". "Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога трябвало да почива и кога да тръгва на път. Тя го посочила не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът", отбелязва св. Йоан Златоуст.

Базирайки се на неговото тълкувание, архиепископът на Охрид през 11 век обобщава мненията на дотогавашните отци, че Витлеемската звезда е била всъщност ангел Господен. "Като слушаш за звездата, не мисли, че тя е била една от видимите за нас; не, това е била божествена и ангелска сила, явила се в образа на звезда. Тъй като влъхвите се занимавали с науката за звездите, то Господ ги призовал с това, което било за тях познат знак, подобно на рибаря Петър, когото изумил с множество риби (Лука. 5:5-8) и така го привлякъл към Христа...", подозира св. Теофилакт Охридски.

Обяснението, че Витлеемската звезда не е имала поведение на планетарен обект, дава много храна на уфолозите. Има редица теории, според които светлината всъщност е била космически кораб. Подкрепа на тази екзотична версия могат да бъдат открити и на наша територия. Дали е случайно, че стенописите в църквата "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско изобразяват Исус в ракетообразен ореол? Една апокрифна теория гласи, че преди две хилядолетия не звезда, а НЛО е спуснало Божия син. Буквално като във филма за Супермен, той е излязъл от кораб от Сириус, подобен на метеор. Самите влъхви пък били призвани, за да подсигурят спасяването на уникално дете, което е носело нов за земята вселенски морал.

Тръгвайки от Йерусалим на Юг към Витлеем тази звезда е следвала пътешествениците, неотлъчно, показвайки им пътя. В подкрепа на звездния произход на Исус се изтъква още едно доста странно обстоятелство. Кълбото се е движело от Север на Юг, което не е поведение на астрономически обект, тъй като звездите се движат от Изток на Запад. Фенове на фантастиката подозират, че сиянието е било кораб майка, който се е намирал на околоземна орбита. След това към земята се е спуснала малка капсула с детето.

В подкрепа на Витлеемската звезда има и немалко астрономически допускания. Според научната трактовка, за да я забележат само мъдреците на Изтока, а не и онези в Юдейската земя, то вероятно сиянието й е било някаква незабележима поличба. Или поне такава, видима само в определени части на света.

През 1604 г. великият математик и астроном Йохан Кеплер е наблюдавал взрив на свръхнова. Ученият предположил, че подобно явление може да се е случило и преди две хиляди години. Нейната светлина е била така ярка, че можела да се види дори в слънчев ден. Всичко това доста напомня на описаното в библейския разказ. Според него светлината се е виждала денем и нощем, ту се показвала, ту се скривала. Засега тази хипотеза обаче не се потвърждава по научен път.

Друго предположение гласи, че на небосклона е преминала комета, подобна на Айсън. Твърде вероятно е Витлеемската звезда да е била подобно тяло. Тук подозренията падат върху най-загадъчния от космическите пътешественици - Халеевата комета. Нейното съществуване се споменава в китайски хроники, датиращи 240 г. преди идването на Христа. Когато опашката й била по-дълга, това се считало като поличба за войни сред народите, в чиито земи се появявала. Халеевата комета обаче не е бил толкова рядък и невиждан феномен, за какъвто Библията говори. Кометата е ставала видима на всеки 75 години, което вероятно е било отчетено от звездобройците, разполагащи със статистика от поне 3-4-хилядолетия.

Своя принос за разгадаване шифърът на Витлеемската звезда даде и легендарният астролог Николай Дойнов. За сподвижника на Петър Дънов се носят доста легенди. Говори се, че Петър Дънов е считал Дойнов за преродения баща на астрологията Саабей Бен Аадес. Великият Саабей живял по земите, които сега се намират на дъното на Персийския залив и около него. Те се наричали Едем, което в превод означава свещена земя, с най-добрите условия на живот. Народът, който следвал наставленията на Саабей, се наричал халдеи, т.е. народ, стремящ се към Светлината.

"Историята за Саабей ни отпраща преди потопа. Тогава е съществувала първа човешка раса. Нейни ярки представители са били четирима учители на човечеството. Именно един от тях е Сабен бей Аадес, който поставя основите на астрологията и астрономията. Влъхвите всъщност, които присъстват в библейския разказа, са били възпитаници на неговата школа, позната по-късно като Вавилонска", разказва астрологът Татяна Янковска, която е ученичка на Николай Дойнов.

"От моя учител съм чувала, че древните звездобройци са били от Вавилон. Те са видели върху небесната сфера голяма и ярка звезда, която е била точен съвпад на планетите Марс и Юпитер. Събрани на едно място те създавали впечатление за една голяма и ярка светлина. Такъв точен съпад е станал точно в началото на нашата ера", разказва астроложката Янковска.

Халдейците наричали Марс с името Зил-батуни, означаващо "онзи, който воюва и граби". На небосклона до него се наредил "подобният на Слънцето" Мулу-баб-бар. Това бил Юпитер, който придал на Витлеемската звезда особен ореол. За него звездобройците знаели, че при добре отворени мозъчни центрове Мулу-бар-бар дава на човека импулс за велик живот.

"Древните са отчели още, че въпросният съвпад е станал не къде да е, а в зодиакалното съзвездие Риби. От астрологична гледна точка това дава на новородения величави и царствени качества. Колко задълбочени са били познанията на учениците на Саабей, показва и фактът, че те са знаели коя географска област под управлението на кой зодиакален знак се намира. Поради което разгадали съвсем точно, че под Риби е именно Юдейската земя и че точно там се ражда велик цар", разяснява ученичката на покойния Николай Дойнов защо влъхвите тръгват към Йерусалим.

Според астрологичния анализ Юпитер е дал на новородения Исус благородство на мисленето, а пък по линията на Марс е дошла неземната енергия, с която той е вършил чудесата си. "Това са куп от качества и звездни обстоятелства, които са свише и едва ли имат земен произход", убедена е Янковска.

Има предположение, че при раждането на Божия син на небосклона е имало велико подреждане на планети, в което са участвали Сатурн и/или зорницата Венера. То се е случило вече в зодиакалния знак Риби. Дали пък е случайно, че именно рибата се явява един от символите на Христос в епохата на ранното християнство? Астрологията тук е категорична, че през този астрознак към Земята е спусната енергийната вибрация на всички религии и духовни течения.

"Витлеемската звезда" била светлината на рядко подравняване на планети, твърди професор по теоретична астрофизика и космология Грант Матюс (Grant Mathews) от Университета на Нотрдам в САЩ, който тълкува загадката на "звездата", довела влъхвите до Витлеем, където се ражда Христос, съобщава phys.org. Грант Матюс се е занимавал с този въпрос повече от десетилетие. Новото му проучване на историческите, астрономическите и библейските записи му подсказва, че това събитие е ознаменувано не от звезда, а от изключително рядко планетарно подравняване, което се е случило през 6 г. пр.н.е.

Тогава пролетното равноденствие е било в знака Овен. Според летописите, на които се опира Матюс, по това време Слънцето, Юпитер, Луната и Сатурн са били в знака Овен, докато Венера е в Риби, а Меркурий и Марс са били от другата страна, в Телец. Според неговите изчисления тази ситуация може да се повтори само след 500 хиляди години.

Влъхвите, зороастрийските жреци от древен Вавилон и Месопотамия са известни с познанията си за небесните тела, като са влагали скрит астрологичен смисъл на космическите явления. За тях това положение в Овен на Юпитер и Луната е било знамение за раждането на владетел със специална съдба, а Сатурн е символ на раждането, според Матюс.

Още версии

По различно време учените са представяли различни хипотези: че библейското знамение е представено от Халеевата комета, подравняване на Юпитер и Сатурн, Сатурн и Марс, избухвания на нови и свръхнови. През Средновековието се е смятало, че най-важните промени се предвещават от съвпада на Юпитер и Сатурн. Такъв съвпад е имало в съзвездието Риби през 7 г. пр.н.е. През следващата година към тях се присъединява и Марс. Изчислявайки положението на тези планети, немският астроном Йохан Кеплер прави извод, че Исус е роден през 6 г. пр.н.е.

През 70-те години на XX век английските астрономи Д. Кларк, Дж. Паркинсън и Ф. Стивънсън представят друга версия. Авторите изследвали данни от древни китайски и корейски хроники за необичайни небесни явления в периода от 10 г. пр.н.е. до 13 г. след н.е. Тези източници описват избухване на ярка нова звезда през пролетта на 5 г. пр. н.е. в непосредствена близост до звездата Бета в съзвездието Козирог. Тази свръхнова можела да се види на изток в небето преди изгрев слънце в продължение на 70 дни. Затова британските астрономи са склонни да вярват, че тази свръхнова е "Витлеемската звезда".

Тази хипотеза също не е удовлетворяваща - "звездата", за която говори Матей, се е движела по небето, а китайските източници не посочват сведения за някакво движение на свръхновата от 5 г. пр.н.е.

Още италианският художник Джото рисува през 1301 г. "Витлеемската звезда" като комета на картина, посветена на раждането на Христос, известна като "Поклонение на влъхвите". През 1907 г. немският астроном A. Щенцел от Хамбург предполага, че "Витлеемската звезда" е Халеевата комета.