Медиите могат да откажат да изтрият информация от интернет сайтовете си, когато тя се отнася за обществено опасни хора и престъпници. До това заключение стига в свое становище Комисията за защита на личните данни след поредица сигнали от издатели, че осъжданият Д. М. В. е поискал публикации за неговата присъда да бъдат изтрити. Той се позовава на т.нар. право да бъдеш забравен, което е предвидено в европейския регламент за защита на личните данни и българския Закон за защита на личните данни.

Правото да бъдеш забравен бе въведено в европейския регламент през 2016 г. и дава възможност всеки гражданин да поиска от интернет да бъде изтрита информацията за него. То обаче не е абсолютно право, казва в становището си Комисията за защита на личните данни, подписано от председателя ѝ Венцислав Караджов и членовете Цветелин Софрониев и Веселин Целков. Становището е било прието в средата на миналата седмица.

Изтриването на публикации може да бъде отказано, когато личните данни са обработени за журналистически цели и освен това се нарушава правото на свобода на информацията, казва още комисията. Тези изключения са предвидени както в европейския регламент 2016/679 (станал известен под абревиатурата GDPR), така и в българския Закон за защита на личните данни.

“Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес. В конкретния случай е налице основание за отказ на предявеното право на изтриване на лични данни поради факта, че обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация и не на последно място за изпълнението на задача от обществен интерес, която обуславя необходимостта от информиране на обществото както за извършените престъпления, така и за личността на извършителя предвид неговата завишена обществена опасност”, гласи едно от заключенията по жалбите на медиите, което е написала Комисията за защита на личните данни."