На 1 юни, петък, в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) ще бъде изложен оригиналният личен бележник на Христо Ботев. През последната година от живота си той е записвал в него данни за литературната си дейност, имена на свои революционни съратници, там е и черновата на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Посетителите ще могат да видят отблизо светинята от 11:00 до 14:00 часа.

Паралелно с оригинала, гостите ще се запознаят и с електронната версия на Ботевото тефтерче, съвместно начинание на Националната библиотека и Регионалната библиотека “Христо Ботев” – Враца. Това е вторият безценен документ от фонда на НБКМ (след тефтерчето на Васил Левски), намерил подобаващото си съвременно издание в бутиков дигитален проект. 

В навечерието на Деня на Ботев и падналите за свободата на България Националната библиотека ще представи и изложбата “Перо и знаме”, посветена на 170-ата годишнина от рождението на Христо Ботев. Откриването е в същия ден – 1 юни, от 11:00 часа в Централното фоайе. Експозицията включва 8 витрини с книги, вестници и други материали, отразяващи различни страни от живота и дейността на поета революционер. Показани са издания на негови стихове от различни години, сред които и “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова” (фототипно издание и оригинал от второто издание, 1880), архивно наследство като “Официални румъно-турски документи по минаването на Хр. Ботевата чета през Дунава”, както и портрети на Ботевите четници.

Специално изработени тематични табла – “Поет и публицист”, “Борец за свобода” и “По пътя към безсмъртието”, представят документални материали от фонда на Националната библиотека, свързани с живота на Ботев. На фокус са Прощалното писмо на поета, негова кореспонденция с революционни дейци и др. Изложбата е създадена от библиотечни експерти в отделите “Български исторически архив” и “Библиографско и информационно обслужване”.

***

Прощалното писмо на Христо Ботев до любимата му Венета, дъщеря му и доведеният му син и тефтерчето на революционера се пазят при уникални мерки за сигурност в трезора на БНБ. Безценните документи са в сейфа, в който са реликвите, останали от Васил Левски. 

На „Радецки“ той пише прощалното си писмо до семейството си, което заедно с тефтерчето си дава на придружаващия го в парахода известен български емигрант - Димитър Горов, които е участвал в освободителните борби.

„Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!“

Това са едни от последните редове, написани от Ботев.

„Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичaл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.“