Няма много достоверни сведения колко точно души от Западните Балкани са се присъединили към една от воюващите страни в конфликта в Близкия изток. Основното, което се знае, е, че хората от Западните Балкани са се присъединили на страната на опозицията на режима на сирийския лидер Башар Асад. Това каза за БНР македонският анализатор и познавач на балканските религиозни въпроси Рамадан Рамадани.
"Има много фактори, първият които аз смятам, че е много важен и важи в голяма степен и за албанците от Косово, Албания и Македония, е заради факта, свързан с тази хуманитарна криза в Близкия изток. Там вече има повече жертви, отколкото във войната в Босна и Херцеговина през 1992-95 год. и с глобализацията и каналите за комуникация, като YouTube, се създават нови начини на мобилизиранe на хора, които не са в ръцете на местните авторитети. Първите, които загинаха във войната в Близкия изток, бяха младежи от албански произход от Германия и Белгия, върху които нямаше контрол от страна на мюсюлмански албански духовници от Западните Балкани", заяви Рамадани.
Той открои и втория фактор, който не е за подценяване. "Най-голямата вълна от доброволци се случи след сделката между САЩ и Русия за несанкциониране на химическото оръжие в Сирия преди няколко години от режима на Асад. Това произведе негативен ефект сред хората на световно ниво и немалка част, водени от романтични подбуди, започнаха да се включват като доброволци подобно на Гражданската война в Испания в края на 30-те години на миналия век. Третият фактор, който си струва да се вземе предвид, когато се анализират тези процеси, е, че през 90-те години в Македония нямаше представителства на големи ислямистки хуманитарни фондации, какъвто беше случаят с Босна, Албания или Косово заради проблемите там в средата и края на 90-те години. Видяхме, че през този период имаше много сериозни опити в тези страни да се вкара сериозно по-различни нетрадиционни изповядвания на исляма, за разлика от Македония, където това не се случи."
Според учения, кризата в Близкия изток в известна степен е направила мюсюлманите от Албания и от Западните Балкани по-радикални.
Анализаторът посочи още, че от времето на разпадането на комунистическата система Албания беше под сериозен атеистичен режим и въпреки това не допринесе за засилването на тези чувства сред местното население. Албанците вече изгубиха връзка с процесите в сирийската криза и виждат, че и трите страни в конфликта се позовават на Аллах.
Много млади хора от Босна и Херцеговина припознаха войната в Сирия и Близкия изток като тяхна лична кауза в известен смисъл, но това е породено не от етнически съображения, от глобалното чувство и желание на солидарност, изтъкна Рамадани.
На Балканите има два елемента, които допринасят за свързване на етническия и религиозния контекст. Единият от тях идва от православното разбиране на религията на етническия елемент, която, според него, в същността си е по етнически свързана. Например при албанците националното самосъзнание няма връзка с религията, защото те са и мюсюлмани, и католици и православни християни. Това е наложено преди всичко от сърбите и гърците – налагането на знак на равенство върху вярата и нацията и това те да бъдат свързани. Това е процес, на който сме свидетели още от 19 век. Другият процес, който представлява риск, е свързан с една сръбска представа, която е подкрепена и от Русия, че всичко негативно на Балканите го е направил представител на албанската или босненската нация, където традиционно мнозинството е от мюсюлмани. Такъв беше последният случай с нападението на полицейски участък в Босна и Херцеговина преди няколко месеца. В този случай извършителят на деянието е бил човек не толкова свързан с религиозните подбуди, а заради спомена му, свързан с геноцида по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, когато баща му е бил убит от сръбските части. И тогава всички сръбски медии и анализатори започнаха да говорят за теорията за ислямския радикализъм, а това пречи на целия процес на помирение и за осъзнаването на истинския смисъл за етническия и религиозния контекст. Това не е добре, защото вече е преодоляно в Египет и Саудитска Арабия. Войната против измисления тероризъм създава истински тероризъм. "Ако мога метафорично да се изразя, ако използвате шампоан срещу пърхот, без да имате необходимост от него, при всички положения в един момент ще ви се появи пърхот в косата", обясни образно ученият.
Още от Общество
Проф. Румяна Дечева: Има секции с избирателна активност по-висока, отколкото във времената на режима преди 1989 г.
Имаме много повече въпроси за изборите от онова, което КС може да разглежда, заяви експертът по изборни въпроси
Кънчо Стойчев: Борисов е най-подготвен, но в политиката има една граница - трябва да станеш от масата
Голяма част от работещите са назначени в общините. Тези хора са платен електорат, заяви социологът
Деян Кюранов: След пазарлъците за председател на НС ще се видят истинските намерения за правителство
Искат ново президентско служебно правителство и така до амина, заяви Кюранов