Сега ще спя спокойно, олекна ми. Няма да се чудя къде е той, какво яде, в каква баня се къпе. Няма да мисля за жена му и децата му. Няма да мисля и за палестинците. Това каза пред bTV Яфа Пинхаси, сестра на израелски студент, убит през 1986 година от Омар Зайед.

„Не е важно кой и защо го е извършил, най-важното е, че убиецът на брат ми е мъртъв. Надявам се всички убийци, които са в затвора, да си останат там. И да пази Господ да не ги освободят в някоя бъдеща сделка за размяна на затворници”, допълни Яфа.

Братът на Яфа е убит от Омар Зайед на Шабат – тогава евреите отбелязват последния ден от Сътворението и на този ден не се работи. Брат й, студент по това време, трябвало да чете песнопения на деца, но решил да мине през сладкарницата, за да им купи лакомства.

"На излизане трима терористи го нападат и го пробождат безброй пъти с ножове. Той не е имал никакъв шанс да оцелее. Всъщност в началото на нападението брат ми е успял да извади от тялото си ножа, с който е бил наръган, и да прободе един от терористите. Това е същият този, който се криеше в продължение на 30 години и който днес вече го няма", разказва Яфа. Тогава, другите двама терористи го довършват в гръб.

Яфа никога не е срещала терориста очи в очи. "Не знаехме нищо за съдбата му допреди два месеца, когато с нас се свързаха от външното министерство на Израел, прокуратурата и медиите. Те ни казаха, че той се намира в България, и ни разказаха, че властите тук се опитват да го екстрадират в Израел. От прокуратурата ни казаха – не се притеснявай, той е на мушката", спомня си тя.

"Сега, нека посланието към всички убийци е ясно – да не си мислят, че след такова деяние могат да създадат дом и семейство и всичко да е наред. Все едно нищо не е било и няма да ги търсят", каза Яфа.

"Надявам се след смъртта на Омар Зайед децата му вече да знаят кой е бил баща им, ако до днес не са знаели”, допълни Яфа. На въпрос дали не й е мъчно за съпругата и децата на Зайед, тя отговори: "Да ми е тъжно заради децата и съпругата му? Надявам се да са били откърмени с майчиното си мляко, а не с убийствения завет на баща си. Както от наша страна остават сираци и вдовици, така и от другата страна да усетят това страдание".

Запитана дали тази политика "око за око" вече всъщност не носи никакви резултати нито на израелците, нито на палестинците, тя отговаря:

"Аз не виждам край и предпочитам да не отговарям на този въпрос. Това е много политически въпрос. И аз не искам да отивам там... Око за око? Може би в моя случай, да... Но не искам да коментирам политика".