Спрях да снимам и да ходя с камера защото имам странното чувство за дежа вю. Мъчи ме усещането, че всички събития, които се случват взеха да се повтарят след 1994 г. Всичко прилича на едно повторение, а кадрите са като изживяни. Оставам с усещането, че събитията, които ни връхлитат са режисирани и манипулирани. Така кинорежисьорът Евгений Михайлов обясни в предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров, защо се е отказал да снима и запечатва случващото се край нас (виж ТУК, б.р.). Режисьорът уловил култовите за началото на прехода думи: „Тогава танковете да дойдат…“, изречени от бившия комунистически вожд Петър Младенов, днес преоткрита нови лица и сюжети в старите си ленти и ги показва в свое авторско предаване по телевизия BIT.

Откривам второстепенни герои и лица, които тогава не съм забелязал, а днес се оказва, че играят важна роля в живота ни. Така например днешният милионер Николай Банев е охрана на митинга на БКП пред БНБ на 15 декември 1989 г., Точно тогава Петър Младенов обещава, че ще падне чл.1 на Конституцията, а Добри Джуров, съобщава новината, че Живков е изключен от БКП. Днес този човек неизвестен тогава е олигарх, милионер, приватизатор. Изненадах се и когато показвайки кадри от протест на турци и мюсюлмани, от 5 март 1990 г. пред парламента видях главните герои на прехода в една позабравена роля. Тогава от сградата на парламента излизат „герои“ като Луканов, Гиньо Ганев, Ахмед Доган, на други пък се появява и Тодор Батков като автор на закона за имената. Те обещаваха на хората, че ще си върнат имената без проблем, но ги излъгаха. И до днес има хора, които не могат да си сменят имената, заради лош закон и тежки процедури. Това са кадри, които показват, как тогавашният Меди Доганов е инфилтриран и наложен като лидер на турците от БКП и ДС. Това беше голяма лъжа, която хората забравиха. ДПС си направи кампания с темата за връщането на майчините имена, а истината е друга – още преди 1989 г. много неформални движения, интелектуалци и дисиденти издигат глас за отнетите имена и права на турците. Но партията БКП е имала и други планове и използва тази болезнена тема. Контролирано от БКП и ДС в края на декември 1989 г. са пуснати една част от политзатворниците, сред които е и Доган, а истинските борци срещу комунизма остават в затворите до август месец 1990 г. Доган измами тогава турците, разказва Михайлов. В лентите му е запечатан образът и на друг позабравен „герой“ - Румен Воденичаров, обсебил Независимото дружество за правата на човека, изтласкал от политическа роля Илия Минев. Воденичаров влезе в парламента като депутат от СДС, а после се оказа най-големият националист, уж противник на ДПС и Доган, но с цел да ги легитимира. Михайлов не крие, че тогава целта на БКП и ДС е гласовете на турците да не отидат при СДС. За това е създадено ДПС.

Това минало несвършено трябва да приключи, но след като бъдат разсекретени и всички архиви, включително и съветските, казва кинорежисьорът.