Филип Шлосер

Най-лесният начин да привлечеш читатели, слушатели, зрители или гласоподаватели, е да ги наплашиш. След тероризма, особено популярни за масов шантаж са екологията и демографията. Плашат ни с климатичните промени, с безконтролното нарастване на населението, с недостига на храна и питейна вода... с какво ли не.

Основателни ли са тези страхове?

Да започнем с демографията. В момента планетата ни има над 7.2 милиарда жители в сравнение със само 1.6 милиарда в началото на ХХ век. Какво вещае това според демографите-икономисти? Преди повече от 200 години Томас Малтус за пръв път вкарва темата в дневния ред на света. Според неговата теория, при липса на социални или политически ограничения, населението ще расте значително по-бързо от способността ни да произвеждаме храна. Това ще доведе до глад, болести и войни.

Песимистичните прогнози на Малтус се провалиха

по две основни причини. Вместо да раждат все повече деца, в резулат на по-високите доходи жителите на растящите икономики раждат все по-малко. Другият важен фактор са забележителните иновации през тези два века в селското стопанство, енергийния сектор и промишлеността. Между двата има пряка връзка.

Тази връзка бе доказана от икономисти, занимаващи се с демографски теми през ХХ век. Те разработиха различни модели, за дапокажат връзката между икономическото развитие и темповете на нарастване на населението. Нека разкажем накратко за най-любопитния от тези модели. Той се нарича Demografic Transition Model и разделя демографската история на 5 етапа.

Първият, пред-индустриален етап, се характеризира с високи нива на раждаемост и смъртност. В рамките на хиляда години броят на населението се променя много бавно.

През втория период, когато благодарение на все по-интензивното разделение на труда се заражда модерната пазарна икономика, условията на живот за масите се подобряват. Смъртността спада, но не и раждаемостта. Населението започва забележимо да расте. Бързата индустриализация през третия етап рязко повишава производителността на труда и жизнените стандарти. Заедно с иновациите в областта на медицината, този процес допълнително увеличава продължителността на живота и намалява детската смъртност. В същото време, благодарение на използването на модерни и ефикасни контрацептиви, както и заради навлизането на жените в пазара на труда, раждаемостта започва да намалява.

В четвъртия етап от развитието си населението на Земята продължава да нараства, но с намаляващи темпове, докато не се постигне равновесие. При новоустановения баланс, мнозинството потребители имат високи умения и заплати, а жените - равни икономически възможности. Развитието на пазарите е довело до 

нов вид равновесие и спонтанен ред

Що се отнася до последния, пети етап, някои смятат, че Япония и Германия сега навлизат в него. С много занижени нива на раждаемост и застаряващи жители, населението започва да се топи. Икономиката изисква високи нива на образование, конкуренцията на пазара на труда се изостря и това допълнително прави твърде скъпо раждането и отглеждането на деца.

Глобализацията днес води все повече нации кам четвъртата (и евентуално - към петата) фаза на развитие. Според изследвания по поръчка на ООН жителите на земята ще достигнат 9 милиарда до 2050 година, след което ще намалеят с 2 милиарда до края на ХХII век. Други модели предвиждат населението да надхвърли 16 милиарда до 2100 година. Скоростта, с която светът би достигнал новото си равновесие (и евентуално намаление на населението) зависи от темповете на икономически растеж и интеграцията на по-бедните региони в глобалната пазарна мрежа.

И точно тук се крие проблемът. Индустриализацията на този етап на технологично развитие е невъзможна без засилено използване на изкопаеми горива за известен период от време – нещо, считано за богохулство от редица могъщи „природозащитни“ групировки в най-богатите държави.