Петима военнослужещи от първия български натовски контингент преди 12 години се простиха с живота си в Ирак. На 27 декември 2003 година, при атентат срещу българския лагер в Кербала, нахлула кола-цистерна с камикадзе погуби на място четирима от нашите военнослужещи. На следващия ден в американската болница в Багдад издъхва и лейтенант Николай Саръев. Ранени са още 27 български военнослужещи, четирима от тях са тежко ранени и са настанени на лечение в болница в Германия.

Жертвите от Кербала

Всички жертви са на възраст между 25 и 36 години. Командирът на рота в Кербала, капитан Георги Качорин е навършил 29 години. Последните пет е прекарал в Българската армия. Загиналият старши сержант Иван Инджов е на 36 години, семеен, с едно дете. От 1994-та е в редиците на Българската армия. Младши сержант Антон Петров е 26-годишен, от Русе. Не е семеен, а във войската е от 1996-та година. Редник Свилен Киров е на 25 години и е от Добрич. В армията е едва от 2001-ва година. В българския батальон в Кербала е бил мерач. Лейтенант Николай Саръев е на 26 години. Той и младши сержант Антон Петров са от пловдивската 68-ма бригада "Специални сили". Около 30 военни от нея са в състава на българския батальон в Кербала.

След атентата целият контингент е дислоциран в нов лагер. В помощ на нашите сънародници са изпратени подкрепления от американските и полските военнослужещи. Има няколко души, които са получили “боен шок”, но психологът на батальона, заедно с командирите, им оказва помощ, за да се подобри психическото им състояние. Така успокоява обществото тогавашният шеф на генералния щаб ген.Никола Колев, а сега служител в президентството.

“Батальонът ни е действал според изискванията и ако не е била бързата реакция, загубите и пораженията щяха да бъдат много по-тежки”, твърди още ген. Колев.

В обществото обаче се налага усещането, че властта прави поредното голямо замитане.

Всичко научавахме от британски, американски, полски или френски вестници, от полски и американски военни, от настоящи, бивши или по-бивши родни и чужди експерти, твърдят роднини на жертвите. Дни по-късно става ясно, че 9 дни преди касапницата в Кербала по време на заседание на Консултативния съвет по националната сигурност при президента било декларирано, че "от представените информации ставало ясно, че към дадения момент националните служби не разполагат с никакви данни и сигнали, които да говорят, че за страната ни и за българските граждани и българската собственост зад граница съществува пряка опасност от извършване на терористични атаки". Но само дни след черната дата пак същите тези хора, крепящи националната сигурност се надпреварваха да говорят колко много данни всъщност е имало за заплахи срещу контингента ни в Кербала, как било въпрос само на време да се случи най-лошото и в крайна сметка колко естествени рискове били всички тези обстоятелства.

Бащата на лейтенант Николай Саръев - Ангел алармира медиите, че в последните си писма от Ирак войнът се оплаквал от лоша организация, екипировка, слаба охрана на българската база.

Бащата, който е с над 25 години стаж в редиците на армията бе категоричен, че грешка на командния състав е причина за допускането на атентата. Въпреки това обаче освен политическа говорилня така и не се изправи нито един държавник, политик, депутат или висш военен, който да поиска да поеме отговорността за жертвите и тежкия информационен хаос. Делото „Кребала” продължава да е засекретено, няма нито един осъден или признат за виновен.