Автоцензурата – синдром на българската журналистика

Според организаторите на изследването около 6000 души са журналистите в България. Поканени да участват в анкетата са били около 1400 работещи в печатни и електронни медии, но едва около една десета от тях са се отзовали на поканата, съобщава Дарик.

Едва 16.6 процента от анкетираните твърдят, че медията, в която работят, е напълно независима от икономически натиск. Над две-трети от журналистите смятат, че медиите им са по-скоро независими от политически натиск. Преобладава мнението, че обществените медии са обект на по-голям натиск, отколкото частните. Същото важи и за натиска над журналистите в провинцията, който е по-голям в сравнение с този в столицата.

Българските журналисти редовно стават обект или свидетели на натиск както отвътре - от редактори и собственици, така и отвън - от рекламодатели, политически и икономически субекти, е друг важен извод в проучването.

Почти 87 процента от анкетираните признават, че опитите да се влияе на съдържанието на журналистическите материали е редовна практика в българския медиен пейзаж. Особено показателно е, че нито един от анкетираните не е заявил, че тези опити са "несъществуващо явление".

Общо 1/3 от журналистите заявяват, че не е нужно да им бъде оказван натиск, защото така или иначе са принудени да се автоцензурират в работата си. Цензурата е най-често срещана в телевизиите – 57 процента от работещите там са били обект на натиск. Съвсем по-малко е разпространена в печатните медии и интернет изданията – съответно 47 и 41 процента, и е най-рядко срещан в радиото - 31 процента.

В същото време журналистите, започнали на нова месторабота през последните две години, са признали, че са подложени на значително повече на натиск, отколкото колегите им с по-дълъг стаж в дадена медия.

Проучването е установило връзка между работната заплата на журналистите и натиска, който се оказва върху тях. Журналистите, който признават, че редовно им се оказва натиск, признават, че доходите им са намалели, докато тези, които не са били притискани, присъстват далеч повече в групата, чиито доходи са се увеличили.

Над 65 процента от журналистите дават лоша оценка на свободата на словото в България, а за 29 процента от тях тя е задоволителна. Според повечето е настъпила цялостна деградация на професията журналистика - в очите на обществото и във възприятията на самата гилдия.

"Най-големият проблем на средата у нас е медийната концентрация и липсата на прозрачност на собствеността", коментира медийният експерт Нели Огнянова. Според нея другите значителни проблеми в професията са поръчковата журналистика, липсата на защита на журналистите и финансирането на медиите.