Непълнолетните в арестите се увеличават, а условията са недопустими. За това алармират от Бъгарския хелзинкски комитет. „Килиите са изключително малки и непригодени за деца; често в тях не прониква естествена светлина; достъпът до санитарните помещения е силно ограничен и се налага да се използват кофи и бутилки за физиологични нужди”, пише в част от доклада. Също така става излизат тревочжни данни, в помещенията на арестите се задържат както пълнолетни, така и непълнолетни и много често принципът на отделното настаняване не се спазва.

В повечето арести няма възможност за престой на открито, а в други дори липсват закрити помещения за раздвижване. Така в продължение на месеци дете може да бъде принудено да живее само в легнало и седнало положение, което да окаже пагубен ефект върху здравето му.

По време на задържането децата нямат достъп до образование, както и до каквито и да е други занимания, с които да осмислят времето си. Свиждания с близки могат да се провеждат само два пъти в месеца, като на повечето места няма възможност за осъществяване на физически контакт между непълнолетните и техните близки. Сериозен е проблемът и с насилието над деца в арестите. По време на посещенията си в различни места за лишаване от свобода през 2014 г. БХК получи многобройни оплаквания за физическо малтретиране от страна на надзирателите.

През 2014 г. на територията на България функционират четири възпитателни училища-интерната (ВУИ) и три социално-педагогически интерната (СПИ). Въпреки че България е изразила намерение за цялостна реформа на детското правосъдие (2013–2014),която включва закриване на СПИ и реформиране на ВУИ, деца от уязвими групи продължават да се настаняват в поправителни училища-интернати при неясни критерии, с противоречиви съдебни решения, за дълги периоди и в нарушение на основните им права (право на информиране, право за защита, право на обжалване).

През 2014 г. във ВУИ са настанени общо 63 деца, от които 14 момичета, а в СПИ – 38 деца, от които четири момичета. По-голямата част от настанените през тази година са непълнолетни, или 80% във ВУИ и 70% в СПИ, но има случаи на настаняване във ВУИ на деца на едва 11-годишна възраст, а в СПИ дори на 10-годишни деца. Прави впечатление и свръхпредставителността на деца от ромски произход в поправителни училища-интернати, която е около 80%.

Броят на реално присъстващите в институциите деца е по-малък от официално записаните, а главният мотив за това е осигуряването на бюджетна издръжка, която се отпуска според броя деца, а понякога е резултат от бавна съдебна процедура.

Законът и съдебната практика не определят ясно максималната възраст, до която децата могат да бъдат настанявани и задържани във ВУИ и СПИ. Много рядко срокът на настаняването е определен в решението за настаняване, и повечето деца са настанени за максималния законов срок от три години, а в някои решения формулираните срокове са недопустими от закона. Веднъж наложени, мерките по настаняване във ВУИ и СПИ водят до трайна институционализация. Настанените могат да продължат престоя си и след определения срок по собствено желание, за да продължат образованието си без изричното съгласие на родител/настойник.

Служителите в училище мотивират децата да останат поради финансовата облага за училището. Механизмът за прекратяване на настаняването след преразглеждане на възпитателната мярка от педагогическия съвет, което трябва да се извършва в края на всяка учебна година, не функционира. В преобладаващия брой случаи настаняването се прекратява поради навършване на пълнолетие или поради изтичане на максималния срок на настаняване.

В интернатите децата живеят в нечовешки условия, без възможност за поддържане на хигиена, без добра и качествена храна, без лични вещи и облекло. Опитите за самоубийство и самонараняванията, каквито има всяка година, са признак за неадекватна психологическа и медицинска помощ.

За липсата на качествена психологическа подкрепа на децата във ВУИ и СПИ говори и общата атмосфера в тях – сексуално насилие между децата и високо ниво на физическа и вербална агресия. Във ВУИ и СПИ се настаняват и деца, които се нуждаят от ежедневна специализирана медицинска грижа, която в повечето случаи не получават, защото достъпът до специалисти е почти невъзможен, като така техният живот се излага на риск. Учебният процес е с крайно ниско качество и професионалната подготовка не се осъществява на практика поради неадекватна материална база, недостатъчно мотивирани преподаватели и смесване на учениците от различни възрасти и степени на развитие. Децата с проблеми в развитието си също не получават качествено образование.

Заниманията извън учебния процес са безинтересни за децата, а гледане на телевизия и ползване на интернет са по-скоро недостъпни. Свиждания и разговори с близки и роднини са оставени на преценката на персонала и са по-скоро ограничени и неконтролирани. Децата полагат незаконен физически труд извън интернатите с цел набавяне на средства. Често биват наказвани с принудителен труд (като незаконна мярка) в самите интернати, а отделно им се налагат наказания с унизителен и дехуманизиращ ефект. Персоналът не е достатъчен като брой и квалификация, а и насочва с бездействието си децата към насилие помежду им. Проверките в интернатите не водят до по-ефективно спазване на правата на децата в тях. Данните за масово физическо и психическо насилие, както и случаите на сексуален тормоз, установени от посещенията на БХК през 2013 г. в интернатите се потвърждават и от извършените посещения през 2014 г