Според светото писание Причащението (Евхаристията) е велико тайнство. В него християните споменават живота, страданията и смъртта на Спасителя. 

Още преди своите големи страдания Иисус Христос подготвил народа и учениците си, за да могат да разберат спасителната сила и значението на светото причастие. Когато нахранил с пет хляба и две риби повече от поет хиляди души, пред тях той открил истината за вечния живот.

"Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.” 

В светото тайнство хлябът и виното заемат необикновено място. Благословени от Иисус, чрез тях ние приемаме тялото и кръвта на нашия Спосител. По този начин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христос -  изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.

Но както пише в евангелските текстове, колкото сме по-греховни, толкова по-малко ни е позволено да задържим в себе си Бога, да живеем така, както сме създадени да живеем. Чрез поста, изповедта и причастие можем поне малки да се приближим към онзи неподозиран духовен хоризонт на безкрайно развитие, за което не сме чували, не сме виждали и не сме мечтали.

Жития на светците

25 март

БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ

В днешния ден християните празнуват благодатната вест за раждането на нашия спасител – Иисус Христос.

Пресвета Дева Мария била дъшеря на благочестивите старци Йоаким и Ана. Още от раждането й те я посветили Богу. Едва  тригодишна  Мария загубила родителите си и заживяла в храма, където нейни настойници станал свещенослужителите. Когато навършила годините, в които, според юдейския закон, девойките встъпват в брак, тя трябвало също да избере своя съпруг. Въпреки силното желание на девицата да се посвети единствено на Господ, тя избрала за свой годеник добродетелния старец Йосиф от Назарет, от рода на Давидов. Споделила живота си с него и децата му, Девата  продължила усърдно да чете свещените книги. Изучила пророчествата за Месията, който трябвало да се роди от девица, тя най-силно пожелала да стане нейна робиня. 

Един ден ангел се явил пред пресветата Дева с благадатната вест за скорошното раждане на Спасителя. А тя самата трябвало да бъде Майка на Сина Божий. Мария със смирение и неописуема радост приела тази блага вест. Това станало шест месеца след като архангел Гавраил известил на свещеника Захария за раждането на Йоан Предтеча.   

Религиозният празник Благовещение в традиционния български календар е известен като  

БЛАГОВЕЦ

Почита се като един от най-големите християнски празници и затова го наричат още половин Великден. Стара традиция е на този ден да се яде риба. Най-често жените  готвели    рибник – риба с ориз , или  шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Задължително печали обредна пита с мед, която се раздавали на близки и съседи – за здраве и щастие на семейството. В някои райони благовешкият хляб наричали лучник.  Той се приготвял от две кори тесто, между които нареждали всякакви зеленчуци и много лук. На празничната трапеза нареждали още супа от прясно набрана коприва, салата от лук, джоджан и магданоз. Другаде печали сладък кравай, с формата на змия, от който трябвало да хапне всеки, за да се предпази от зловредните животинки.

Старо поверие е, че на Благовец идва  пролетта. Тогава  лястовичките се връщат  от топлите страни, за да кажат, че зимата си отива. Мечките се събуждали от зимния си сън  и отивали да се къпят в реката, а водата след тях ставала лековита. Кукувичките, които са орисани да бъдат неми, започвали да кукат. Затова, преди да чуят нейния глас, всички хапвали по един залък хляб и слагали дребна пара в джоба си, за да са здрави и сити през годината. Девойките пък, при първо кукукане на кукувица, обръщали няколко камъка и гадаели за кого ще се омъжат. Ако под камък видели  скакалец – щяли да се задомят за орач, ако имало само пръст – съпругът им щял да бъде дюлгерин. 

На Благовец от дупките си излизали всички змии и гущери. За някои те били истински благодат, защото вярвали, че първото полязване на змия е лековито. В този ден змиите изваждали и  големи богатства от земята. А знахарите убивали животинките, отрязвали им главите и в тях засаждали  босилек, от чийто малки цветчета правели магия за омайна любов.

За други змиите и гущерите били „жива напаст”. Затова още от сутринта започвало обредното гонене на зловредните гадинки. Стопанките метели къщите и  палели голям огън в градината или на двора. Обикаляли три пъти дома си и всички стопански постройки, сипели пепел и просо, съскали с уста и удряли по метални предмети, за да прогонят змиите. В някои селища вземали малко жар и с него ръсели в градината, като наричали:”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони”. Огън се прескачал от всички в семейството, за да се прогонят и  балхите. Някъде палели огън и под плодни дръвчета, за да няма гъсеници по тях. 

26 март 

СЪБОР НА АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ

Днес светата Църква празнува в чест на архистратиг Гавриил. Празникът е наречен е Събор, защото всички християни се събират, за да отдадат своята почит към небесния пратеник, донесъл на земята радостната вест за раждането на Спасителя – Исус Христос.

Според светите отци, Архенгел Гавриил  принадлежи  към първия и най-висок чин небесни сили- серафимите. Те са седем на брой – Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Ехудиил, Варахиил и  стоят  най-близо до Бога.  Господ избрал Гавриил, чието име значи „сила Божия”, за да ни каже кой е и какъв ще бъде Онзи, който ще се роди от пресветата Дева – син Божий, всемогъщ крепък и силен.

27 март 

СВЕТА МАТРОНА СОЛУНСКА

Матрона била  бедно сираче, което работело в дома на един евреин. Тя служела вярно на господаря си и тайно се молела на Иисус, без да натрапва никому своята вяра. Но нейната господарка  постоянно хулела момичето заради вярата му в Христос. Често го  водела в синагогата и настоявала да се отрече от Бог. Непокорството на слугинята разгневило еврейката. Тя вързала момичето в малка тъмна стая,  лишила го от светлина и храна. Но Бог чувал  горещите  молитви на  своята послушница и облекчавал нейното страдание. Още много време продължили мъките за бедното девойче. Накрая побоищата и глада надвили добродетелната Матрона и тя умряла. Еврейката хвърлила  безжизненото й тяло на улицата за порицание на вярващите.

Добри християни прибрали мъченицата и тайно я  погребали. Впечатлен от  чудесата, които ставали на гроба на св.Матрона, епископ Александър наредил да  съградят храм в нейна памет. 

28 март 

ПРЕПОДОБНИ ИЛАРИОН НОВИ ИЗПОВЕДНИК

Иларион Нови живял през 8 век, когато иконоборчеството било покровителствувано от византийските императори. От ранна възраст той приел монашеството и се посветил в служба на Бога. Въздигнал манастир близо до Хелеспонта, където  проповядвал учението на Иисус и  обръщал езичниците в христовата вяра. Господ го възнградил със способността да върши чудеса – да лекува глухи, слепи и недъгави, да измолва дъжд и благодат за своите бедни  и  беззащитни братя. 

През целия си праведен  живот светецът  ревностно защитавал иконите. Затова иконоборците изгорили неговата обител. Монасите, които живеели там, били измъчвани до смърт. А преподобни Иларион – изпратили  на заточение, където починал в големи страдания.

Днес църквата почита още преподобни Стефан Изповедник и св.мъченик Боян-Енравота, княз Български. 

29 март 

ПРЕПОДОБНИ МАРКО, епископ Аретусийски

Марко бил епископ на Аретуса по времето на Константин Велики. Силно привързан към учението Христово, той  лично участвал в разоряване на идолските капища. Скоро в империята настанал смут –  войниците искали  смъртта на Константин и неговите близки. Пресвети Марко се застъпил за роднините на царя  и ги скрил в своята църква. 

След Константин на власт дошли управници, които покровителствували еретиците ариани. Император Юлиан, който епископът спосил, издал заповед всички разрушени от християните езически храмове да бъдат отново съградени. Св. Марко, вече болен и стар, отказал да се подчини. Заедно с другите християни бил  гонен и  жестоко  изтезаван, но той повтарял своя отказ. Предаден в ръцете на разярената тълпа, епископът  бил бит, замерян с камъни, мъчен до смърт. Полужив го спасил го управителят на град. Впечатлен от смирението, с което преподобни Марко приемал униженията и страданията, той повярвал в неговия бог и станал християнин. 

30 март

ПРЕПОДОБНИ ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК

Йоан бил  едва седемнадесет годишен, когато се отдал на отшелнически живот. Подтикван от голяма любов към Бога, той се оттеглил в Синайската планина, където  бил подстриган за инок. В продължение на 19 години, под ръководството на мъдър и добродетелен старец, Йоан изучавал божието слово. След смъртта на монаха, заживял на пустинно място, наречено Тола. Отдаден на пост и молитва, преподобни Йоан не забравил братя си, които  често наставлявал и предпазвал от опасности и неволи. След много години,  прекарани в пустинята, Йоан се върнал при своите иноци. Станал игумен на тяхния манастир и се отдал на проповедническа дейност. Неговият  голям духовен опит и мъдрост намирили  израз в прекрасната му книга „Лестница към рая”, от където дошло  и прозвището на  преподобний Йоан – Лествичник. Св. Йоан умрял в 603 г.   

31 март 

СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИПАТИЙ, епископ Гангърски

Свети Ипатий се прославил като добродетелен християнин, който Бог осенил  с дара на чудотворството.  Като епископ Гърнгърски, той  участвал в I Вселенски събор през 325 г., където открито защитавал православната вяра. Предизвикал гнева на еретици и езичници, светецът  бил убит в 326 г. в Галатия. Добри християни пренесли мощите на епископ Ипатий  в  Гангра, където го погребали.