Типично български екшън се развива в карнобатското село Деветинци. Там вече няма къща, в която хората да не са въоръжени и да не се складирали боеприпаси, които да са им подръка нощем, пише Флагман.бг.

Странни и неразкрити от полицията кражби стават през вечер, разказва Донка Стоянова, която ходи там при старата си майка. Разказът й звучи абсурдно и дори на нея не й се вярва, докато говори. Крадци отмъкнали миналата седмица седем овце от кошарата на съсед. Кучето излаяло, но наглите джамбази забили нож в окото на животното и то заскимтяло от болка. Друг звук не се чул и стопаните недоумяват как така от седем овце нито една не е избляла. Не са били заклани, защото нямало кръв в кошарата. Не се чул и звук от кола.

Друг мъж осъмнал без двадесетте си кокошки в курника. Там обирът бил също при пълна тишина и нито една не изкудкудякала. На него му било много тежко, защото кокошките били носачки и се препитавал от яйцата.

Трети пък останал без четирите си заплодени козички. Крадците влачили бременните животни от кошарата им, имало следи как са ги тътрили по земята, а оттам нататък сякаш се изпарили във въздуха. Нямало следи от превозно средство - кола или каруца.

В селото вече няма къща необрана. Хората си купуват нов добитък, но и той изчезва. Полицаите пък идвали, правели протокол на местопроизшествието и си отивали. Досега крадец заловен нямало.

Чудим се кой върши всичко това, казва Стоянова. В селото цигани няма, то и българи са останали малко, не се чуват коли, вероятно идват с каруци от други села.

Деветинци решили да вземат нещата в свои ръце и се въоръжили съвсем законно. Освен това приложили и техника. Окичили кошарите и кочините с аларми. Сега пък проблемът е друг. Всяка полска мишка или лалугер, като мине, задейства алармите. Хората скачат и започват да стрелят. Присъединяват се и други и от всички страни на селището ехтят изстрели като на война. И така по няколко пъти на нощ. Животните се будят, кокошките кудкудят, кучетата се разлайват и става страшно. Тъкмо всички се укротят и нова аларма звънва и така до сутринта.

Най-старите баби също са обучени. На тях не им дават пушки, а... пиратки. Чуят ли звук в двора, излизат и взривяват поредната муниция, която кътат в джоба на престилките си.

Няма кой да ни пази, ако не се опазим сами, без стока ще останем, жалват се селяните и броят патрони и пиратки, пресмятайки докога ще им стигнат за самоотбрана.