Политическият некролог на другаря Радев е вече в печатницата за тираж

Боян Радойков, Париж

Рядко един огромен политически капитал се е топил толкова бързо. Първоначалните надежди за истинска промяна, много  бързо по политическата скала, в рамките на няколко месеца само, бяха попарени от екип от неподготвени управници, които провалиха поредният шанс на България да се освободи от традиционната олигархия, управляваща страната от почти 40 години насам.

Изключително разочароващо е да се констатира до каква степен 

България не успя да се освободи от политико-корупционните букаи, 

в които беше поставена от пребоядисаните с демократична боя комунисти след падането на режима на Живков.

Наблюдателите вече предвиждат все по-вероятното завръщане на двамата мафиотски „тежковъзи“ след доказаната правителствена фебрилност успешно водеща към предизвестен провал на премиера Радев.

Повече от един милион българи вложиха надеждите си в него, вярвайки, че ще успее да се освободи и да освободи и тях от зависимостите, в които страната беше затънала и които превърнаха България в една от най-бедните, неправови и корумпирани  държави в Европейския съюз.

Със съжаление отбелязваме и че съветите, дадени от някои благоразположени експерти, така и не бяха чути от сегашната власт. Начинът, по който господин Радев се опитва да всява страх, сякаш всичките му съграждани са умствено ограничени, е показателен в това отношение. Разбира се, във всеки народ има хора от тази категория, но България със сигурност не е мястото където процентно преобладават идиотите.

Всичко от предходното буди единствено съжаление за пропуснатите възможности и няма нищо по-лошо от това в подобен момент, в който страната има нужда от силен лидер, способен да прекъсне пъпната връв с ендемичната корупция.

Шамарът, получен от управляващата партия на първия тур на президентските избори за пореден път показа, че е 

все по-трудно да баламосваш българите

 Всички прогнози на социологическите агенции, щедро финансирани, за да представят желания резултат, отново се оказаха неточни.

Да се даде на настоящата президентка преднина от поне 10 процентни пункта пред независимия кандидат Гюров беше повече от грешка.

Това е тактически провал но и стратегическо недомислие в преценката на съотношението на силите в обществото.

Доскоро имаше малко хора, които не желаеха господин Радев да успее да изпълни успешно мандата си, но той реши да действа другояче.

След като упорито се обграждаше в правителството с представители на партиите ГЕРБ и ДПС, след като назначаваше напълно некомпетентни хора, сред които и министърката на външните работи, олицетворяваща сама по себе си грешките при подбора на кадри в екипа на Радев, премиерът закономерно се оказа там, където е днес.

Сега той активно ще търси подкрепа за да ограничи щетите преди тази неделя. Ще се опитва да обърне протестния вот срещу политиката си, който се проявява в урните и в липсата на подкрепа за госпожа Йотова.

Но в действителност, каквото и да направи и каквото и да постигне следващата неделя, какъвто и да е резултатът на госпожа Йотова, 

политическото му бъдеще вече е в миналото

Това е жалко за самия него, жалко е и за аспирациите на българите за европейско бъдеще и силна България но реалполитиката винаги взима връх над сметките направени от сиви кардинали без кръчмаря. 

Да се надяваме все пак, че завръщането към миналото, което се очертава днес ще бъде само временно — докато не се появят нови играчи олицетворяващи прогресивни и действително реформаторски сили, способни да сложат край на безкрайния упадък, в който българският политически елит създаден от ДС потопи страната от 1989 г. насам.