Лютви Местан

Преди три месеца  говорителят на Прокуратурата Румяна Арнаудова на специална пресконференция съвсем официално и преднамерено пред цяла България излезе и си позволи да изнесе откровени лъжи по мой адрес, приписвайки ми 13 нарушения, които в действителност са извършени от автомобили, собственост на ДПС в периода 2013-2016 година. Спестявайки информацията, че тези фишове са издадени на мое име именно в качеството ми на представител на ДПС, а не в лично качество, говорителят на Главния прокурор ме обяви за недисциплиниран водач, за своеобразен пътен рецидивист, който представлява опасност за движението по пътя. Изявлението на Румяна Арнаудова освен неистина е и откровена клевета, с която Окръжна прокуратура  Кърджали “обоснова” повторното си Постановление за  отнемане на  свидетелството ми за управление на МПС, което на практика е недопустимо при положение, че такова постановление веднъж вече бе отменено от Окръжен съд Кърджали с 

акт, който е окончателен,

 съгласно процесуалното ни законодателство и при положение, че не бяха налице новонастъпили обстоятелства.
Изявлението на говорителя на Главния прокурор и действията на ОП  Кърджали до настоящия момент освен всичко друго са и откровен акт на набедяване, защото пред българската общественост те преднамерено спестиха и укриха и още една изключително важна информация, а именно, че в този период (2013-2016 г.) аз не съм бил дори секунда зад волан и не съм изминал и милиметър път като водач на МПС, тъй като, като председател на политическа партия ДПС бях охраняван денонощно от НСО и дори да исках, не можех да шофирам самостоятелно. И ако това обстоятелство не е било известно на обикновения гражданин, то със сигурно е било известно както на говорителя на Главния прокурор, така и на представителя на ОП – Кърджали или поне липсва каквото и да било оправдание да не им е известно.
 В “усърдието” си прокуратурата стигна до абсурда да ми вмени отговорност за нарушения на коли на ръководители и служители на ДПС от 2016 година, когато дори не съм член на тази партия, тъй като бях изключен от нея на 24.12.2015 г., т.е. – след тази дата не мога да нося отговорност като неин представител и управляващ.
Прокурорската репресия нарушава основополагащи принципи на правото и в частност гражданските ми  права. Зад поведението й, в моментите на ненужна процесуална активност и неоправдана процесуална пасивност прозира 

тенденциозност, продиктувана най- вероятно от нечии политически цели

Вместо да постъпи така, както повелява законът и да събира доказателства както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на обвиняемия, Прокуратурата отказва да събира доказателства, поискани от страна на защитата ми, обявявайки ги предварително за неотносими към случая. А на част от тях е възможно да е заснето самото произшествие. Резонно възниква въпросът защо или кой няма интерес това да бъде проверено? И кой или защо се страхува истината да излезе наяве?
Факт е, че единствено българският съд, в лицето на ОС – Кърджали всеки път, когато бе сезиран  с жалба срещу акт на ОП – Кърджали, се произнасяше с определение, с което обявяваше, че актът на Прокуратурата е необоснован и незаконосъобразен.
Искам да отбележа и още нещо – Прокуратурата разполага с информацията, с която се снабдих и аз и която представих с жалбата срещу издаденото прокурорско постановление относно вменените ми в лична вина 13 електронни фиша, но не предприе нито едно действие, за да отмени сама незаконосъобразния си и необоснован акт. Питам се, при положение, че именно тя е органът, който следва да съблюдава спазването и правилното прилагане на закона, не го направи сама?
На мен ми бяха необходими два месеца, за да се снабдя с документация, с която прокуратурата разполага или поне следваше да разполага, ако издаденото по мой адрес постановление за отнемане на СУМПС е било основано на обективни доказателства. Поради поведението й обаче трябваше да се стигне до момента, в който състав на ОС – Кърджали, сезиран от мен, в свое определение от 24.07.2019 г. безапелационно и с категорични мотиви прие, че обжалваният прокурорски акт е 

неправилен и незаконосъобразен

Всичко това ми дава основание сериозно да се притеснявам за обективността на воденото срещу мен наказателно производство, тъй като държавното обвинение  многократно заяви своята пристрастност и преднамереност.
 
Заради поведението по този казус смятам да защитавам правата си докрай, като няма да се поколебая да заведа дела и да потърся отговорност от всяко едно лице и всяка една институция, която е дръзнала да наруши основни човешки права.
 
Надявам се всички медии, които широко отразиха клеветите на Прокуратурата по мой адрес, ще възприемат настоящето ми изявление като право на отговор и ще го отразят подобаващо.

Новината не е че съдът връща книжката на Местан, Новината е, че прокуратурата отне книжката на Местан с лъжи и клеветнически твърдения.