Те изпратиха писмото до вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, с копие до Роланд-Франсоа Вейл - представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН, в което се посочва: "Призоваваме Ви сериозно да преосмислите подхода си към хората, търсещи убежище в нашата страна. Няколко хиляди бежанци, огромната част от които законопослушни хора в трудоспособна възраст, не би трябвало да са проблем за България, която в годините на прехода загуби близо два милиона от своето население".

Повод за острата реакция на Комитета е изявления от страна на Йовчев и други длъжностни лица пред медиите "относно изграждането на центрове за бежанци от затворен тип, изграждане на ограда по границата и най-вече - предоставянето и проверката на дактилоскопични отпечатъци и биометрични данни на консулския отдел на Посолството на Сирия".

Според БХК "предоставянето на всякакъв вид данни на представители на официалните власти от страната на произход, от която кандидатите за убежище бягат и търсят закрила в Р България, представлява грубо нарушение на всички норми на правата на човека, стандартите на международната закрила и на собствения ни закон".

От Комитета остро осъждат подобна практика и призовават към незабавното й прекратяване.

По отношение на затворения тип институции за настаняване на бежанците, от Комитета припомнят, че "държавите - членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат за убежище и закрила".

Правозащитниците поясняват, че кандидат за убежище може да бъде задържан единствено: с цел установяване или проверка на неговата самоличност или националност; с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако няма задържане, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие; с цел да се вземе решение в хода на процедура относно правото на кандидата да влезе на територията; кандидатът вече е имал възможност за достъп до процедурата за предоставяне на убежище и че има разумни основания да се предположи, че той подава молбата за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на решението за връщане; когато това се налага с цел защита на националната сигурност или на обществения ред; в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата - членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите - членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство („Дъблинска процедура").

„Видно от гореизложените европейски разпоредби, задържането на лица, търсещи закрила, е допустимо единствено целево и за кратките срокове за постигане на законоустановената цел във всяка от изброените хипотеза. Всякакво друго задържане на лица, влезли на територията на Република България, за да потърсят убежище и закрила, е противозаконно", пояснява се още.

БХК коментира в писмото и заплануваното изграждане на ограда между България и Турция.

„Подобен опит за възпиране на лицата, търсещи убежище в страната ни, освен дълбоко нехуманен и извън цивилизационните стандарти на демократичния свят, към който държавата ни се гордее, че принадлежи, е популистки. Целта на този строеж е само хвърляне на прах в очите на обществото, защото той ще бъде неефективен", пояснява се в писмото.

Те сравняват огражденията с тези от тоталитаризма.