Дали новите учебници по „История и цивилизация” за 10-и клас ще бъдат редактирани преди да стигнат до учениците, зависи единствено от Министерството на образованието и науката. Това казва пред „Дневник” проф. Евелина Келбечева, един от историците отвоювал влизането на комунизма в новите учебни програми. Преди дни стана ясно че новите учебници, написани от пет колектива са вече факт, но в по-голямата си част те са непълни, манипулативни и създава превратна представа за годините на тоталитаризма.

Професор Келбечева откроява някои от сериозните им недостатъци: „Въпреки претенциите, че това е "История и цивилизации" и обучаваме децата на много по-широко виждане на историческите процеси, както винаги, културата е в края и някак си е маргинализирана. Като постижения са посочени имената на няколко от най-известните оперни певци на България, сред които Борис Христов, но нито комунистическата партия, нито държавата имат някаква заслуга за неговото развитие и присъствие на световните сцени. От друга страна пък - никой не се е сетил да сложи най-известния българин в момента - Христо Явашев-Кристо - той е човек, който направи епоха в съвременното изкуство и навсякъде след името му се появява "роденият в България съвременен артист".

Ето как се мисли в клишета и канони, а аз се надявах, че тези учебници ще бъдат много по-разкрепостени. Виждам преповтаряне на старите схеми. Разбира се, учебниците са писани от професионалисти - хора, които добре владеят изкуството на монтажа и могат формално, следвайки програмата с всички термини, така да направят баланса, че някои неща освен тези фрапатни пропуски да изчезнат.

Когато се говори за т. нар. преход - ако прочетете какво е писано за правителството на Жан Виденов, ще ахнете. Имало дълбока криза, той се опитвал да прави реформи, но не успял и затова подал оставка - никакво споменаване на зърнената криза, никакво споменаване на хиперинфлацията, а фактически - петия фалит. Да не говорим, че изобщо не се говори за икономиката на социализма като икономика на невъзможност, това е неработеща икономика. Говори се за реформи, но не се казва едно изречение - тази икономика не работи. Тя не може да просъществува.

Явно поради автоцензура и свръхпредпазливост се усеща пазене на авторите от категорични оценки за отделни периоди, въпреки че и в глобален, и в национален план не може бъде прикриван например характерът на тоталитарната диктатура в България”, изтъква проф. Келбечева.