Огнян Минчев*

Трябва да правим разлика между ПР - в случая на Пулев - и реалните проблеми на отношенията между жените и мъжете. В Америка върви кампания на леви културни радикали, чиято цел е да удари "мъжкият супремасизъм" (превъзходството на белите мъже - бел.ред.). Динамиката на тази кампания се определя до голяма степен от факта, че от обвинения в натиск от мъже редица жени спечелиха и печелят хубави пари. Напоследък - печелят и членове на гей общността, които се припознават в роля на обидени и ощетени (случая Кевин Спейси).

Пулев реши да спечели популярност

в американската публика с подобна предизвикана арогантност - по стандартите на днешна Америка. Отвъд тази нечиста кампания - и за жени, и за мъже - моят оптимизъм се основава върху наблюдението, че освен този шум на алчността, в голяма част от света върви реален процес на равноправие между жените и мъжете, придружен с едно разрастващо се възпитание на етични отношения между двата пола. Свързвам това с повишаване на образователното ниво и с общата атмосфера на засилено внимание към гражданските права. Разбира се, този оптимизъм е относителен.

Има много оставаща простотия и диващина - наблюдавана и у нас. В целия мюсюлмански свят продължава практикуването на варварски нрави в обезправяването на жените. В много случаи имаме открита злоупотреба с проблема права на жените от страна на радикални феминистки групи, които не се борят за права, а воюват за репресивна власт. Вълната от ляв културен радикализъм на Запад ще затихне след 1-2 поколения. Проблемът е да не нанесе необратими поражения върху обществените отношения и обществената култура. Левият радикализъм изразява антихуманизъм и декадентство - това е дългосрочната опасност от практикуването му. Зад ерозията на човешката идентичност и на човешкото достойнство дебне трансхуманизма - набиращата сила вълна за заличаване на границата между човека и машината.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.