Експерт: Прокурорът у нас е станал в чиновник, хората нямат достъп до него

Много българи нямат адекватна представа за начина на работа и правомощията на прокуратурата, което е сред основните проблеми пред съдебната реформа. Това е един изводите в експертен доклад на неправителствената организация Програма за развитие на съдебната система.

"Прокурорът е лице, до което хората нямат достъп в най-важния етап от съдебния процес, а от правоохранителен орган той е превърнат в чиновник", се казва в доклада, цитиран от БТА.

Според организацията друга основна слабост е неправилното възприемане на работата на прокуратурата в медиите и общественото съзнание. "Хората трябва да бъдат убеждавани, че и за най-малкото съмнение за корупция, а и за престъпно поведение въобще, трябва да се подава сигнал и то да бъде проверено", смятат експертите.

В доклада се допълва, че сред българите продължават да битуват представите, че обвинителният уклон на прокурора стои над стремежа за разкриване на обективната истина.

"Това, както и срещащите се случаи на прибързано образуване на дела, самоцелното повдигане на обвинения, наказателното производство продължават да се схващат като заплаха или като разправа с определени лица. Липсва увереност у хората, че разследването се образува за установяване на определени факти и обстоятелства и за разкриване на истината", се казва в доклада.

Така накрая се получава, че дори истината да стане явна в хода на делото, то хората не вярват или не успяват да я разберат поради сложния правен език и сложните казуси.

"Неправилната представа у хората за работата на прокуратурата има и друг аспект. Те или нямат доверие в полицията и органите на досъдебното производство, или вярват, че не са необходими особено усилия за разкриване на престъпленията. Хората нямат адекватна представа за това за какво и как да сезират прокуратурата и какво се очаква от тях след като се образува преписка", констатира изследването.

В препоръките към доклада пише, че трябва да се предприемат стъпки за повишаване на информираността на хората. Те не бива да смесват наказателни и извъннаказателни мерки за въздействие, както и да имат нереалистични очаквания. "Необходим е диалог между прокурора и гражданите в неговия район на компетентност", препоръчват експертите.

В доклада се сочи, че основна слабост в областта на превенцията и противодействието на корупцията е фиксирането на законодателя и изпълнителната власт върху наказанията. Според анализа все още не се разбира достатъчно ясно значението, което биха имали правилно насочени превантивни мерки. Те са подобряване на бизнес средата, укрепването на демократичното общество и повишаването на чувството за обществена справедливост и доверие в институциите.

В доклада е записано още, че администрацията има много нисък капацитет да открива корупционен риск и да разкрива нарушения с корупционен произход. Едновременно с това контролните органи не проявяват и особена активност.

"Взаимодействието между прокуратурата и администрацията е изключително слабо и неефективно. Заради това, че са претоварени, а и делата стават все по-сложни, от прокуратурата не изследват организационни слабости в отделните административни звена", се казва в доклада.

Експертите предлагат да има текстове в Наказателния кодекс за подкуп и търговия с влияние в сферата на работа на юридическите лица с нестопанска цел, както и да се инкриминира съставянето на частен документ с невярно съдържание.