Прокурорската квота във ВСС не може да бъде реален коректив на главния прокурор, защото е доминирана от персонално зависими от него членове. Препоръката за изграждане на ясна йерархична отговорност в прокуратурата в противовес на наложената от Велчев „децентрализация”, зад която се криеше единствено опит за бягане от отговорност и скриване на реалната власт, е напълно логична. По начин бившият правосъден министър Христо Иванов коментира резултатите от доклада от проверката на Прокуратурата.

„Въпреки всички дипломатичности и балансирани замазваници (които вече бяха използвани от всякакви слузести медузипо медии и държавни институции за изопачаване на съдържанието му), присъдата е ясна. В средата на мандата на Цацаров, европейските прокурори констатират тоталната липса на борба с корупцията по високите етажи на властта и фрапантната безотговорност на главния прокурор и подчинените му пред обществото по модела „над мен е само Господ (но и Той е прекалено отвратен от мен, за да ми реагира)”. По същество, докладът е каталог на мерки за въвеждане на отговорност и външен контрол, чиято сума представлява програма за преучредяване на прокуратурата на основата на изцяло нов модел на функциониране и взаимоотношения с обществото и останалите институции.“ пише още Иванов и разяснява какво се препоръчва:

Създаване на специална парламентарна комисия за надзор над главния прокурор, пред която той да се отчита най-малко веднъж на три месеца; уреждане на механизъм за отстраняване и независимо от прокуратурата разследване срещу главния прокурор при наличието на данни за престъпление („ау, преврат срещу Цацаров!“); усилване на съдебния контрол върху прокурорските актове; създаване на външен за прокуратурата инструмент за контрол на качеството на работата по конкретни дела с участието на чуждестранни прокурори (висша форма на доверието е не просто проверката, а чуждестранната проверка); създаване на вътрешна система на ясно носене на йерархична отговорност, залагане на конкретни цели (targets) в работата на всеки прокурор и обвързването им с реални атестации, отварящи възможност за дългоочакваната раздяла с една част от прекалено многобройните ни прокурори на основание системно несправяне с работата; създаване на независима от главния прокурор структура за разследване на корупцията по румънски модел; пълно елиминиране на предварителните проверки (мале, какво светотатство!); въвеждане на реална прозрачност и – на първо място – публикуване на апокрифните скрижали на вътрешните писма, инструкции и прочее умотворения, които често отменят НПК, Конституцията и ЕКПЧ.

Ясно се препоръчва независимо разследване на Яневагейт и се споменава липсата на разследване на записите от Банкя (ау, преврат срещу Цацаров и Борисов!). Когато в средата на мандата си като главен прокурор получиш подобна епикриза изходът е само един – моментална оставка. Цацаров обаче се е вкопчил в тапицирания си стол зад тапицираната си врата и никога няма да си тръгне сам.   За всяка една от тези препоръки, в една или друга форма, съм работил преди, по време и след министерстването си. И срещу всяка от тези препоръки Цацаров, Пеевски и всякакви техни пионки водиха и ще водят тотална война. И понеже след краткото замазване по Пеевските медии, пак ще се пишат масали как аз съм повлиял на съдържанието на доклада, пояснявам – от текста личи ясно, че, ако имаше начин, не особено смелите евро-експерти биха били щастливи да не правят тези препоръки. 

Почти всяка от тях е обраснала с всякакви уговорки, балансиращи квалификации и, тук- там, откровени недомислици. Просто не са имали къде да ходят. И това ние го знаем най-добре: положението е преминало всякакви граници на търпимост. Повече от това от „Брюксел” не можем да очакваме – до тук бяха. От тук нататък сме само ние. И въпросът за нас е как да си гарантираме, че в следващия парламент ще има кой да води реалната тежка война за това, тези препоръки да бъдат приложени реално, а не да бъдат замазани с поредните имитации.