Руската хибридна война против НАТО и ЕС представлява най-значимото предизвикателство за сигурността на всички съюзници. Днес в източноевропейските държави-членки на двете организаци се открояват значителни вътрешни слабости, които ги правят особено уязвими откъм подривните дейности на Кремъл. 
Москва умело използва тези уязвимости и успява да постигне значителни резултати на сравнително ниска цена. Това е възможно преди всичко заради потиснатите способности на съюзните държави рано да идентифицират предизвикателството, да назоват по име агресора и да предприемат необходимите стъпки за организиране на защитата си.
За да бъде своевременно поправено сегашното нестабилно положение и да бъдат способни да се справят с хибридните заплахи, тези държави, с подкрепата на НАТО и ЕС, трябва да съсредоточат усилията си в няколко ключови направления:

Политическо съгласие

След като първата мишена на руската подривна дейност е процесът за вземане на решения на политическо равнище, необходимо е най-напред да се работи за широко политическо съгласие по евроатлантическия избор на държавата. Политическото съгласие за про-атлантическата идентичност на всяка държава от НАТО е ключово условие за поддържането на съюзната солидарност, която се доказва с реални действия. 
Провокирането на разделение и нанасянето на удар по способността за действие на стратегическо ниво е мястото, където Москва инвестира ресурси и усилия от години. Официалната реакция на властите в България при случая „Скрипал“ дава добър пример до каква степен инвестираните до момента усилия са от полза за Москва.

Върховенство на закона

Дефицитът на върховенство на закона представлява отлична хранителна среда за изпълнение на московската ерозираща стратегия. Организираната престъпност и корупцията като инструменти за подривна дейност биха могли много добре да послужат за целите на хибридната война. Следователно, колкото по-малка е територията, в която наистина съществува върховенство на закона, толкова по-благоприятни са условията за руски хибридни акции. Ето защо източноевропейските страни от НАТО би трябвало да фокусират усилията си в изграждането на устойчива правова държава. 

Гражданско общество

След като гражданското общество е критично важен елемент за всяка демократична страна, която е част или се стреми да се присъедини към НАТО и ЕС, и представлява всепризнат пазител на евроатлантическия избор, то трябва непрекъснато да бъде укрепвано. Колкото по-силно и по-организирано е гражданското общество, толкова по-солидно ще бъде политическото съгласие в полза на НАТО и ЕС.

Институционален капацитет

Предвид комунистическото наследство и активната руска подривна дейност по целия източен фланг на НАТО, изграждането на достатъчен институционален капацитет за справяне с хибридните заплахи днес е все още проблематично. Изграждането на такъв капацитет трябва да протича във всяка институция, която има отношение към националната сигурност: Министерство на отбраната, МВР, МВнР, контра-разузнавателни и разузнавателни служби и т. н. Особено внимание следва да бъде отделяно на способностите за ранно предупреждение и на разузнаването.
Необходимо е да бъдат изградени и развити ефективни механизми за съгласувано и бързо взаимодействие и координация между всички институции, участващи в противодействието срещу хибридните заплахи. За целта трябва да бъде определена координираща структура на стратегическо равнище, пряко подчинена на министър-председателя, която да отговаря за ръководството на съвместните дейности и да подпомага процеса за вземане на решения.
За да разполагат с институции, способни да се противопоставят на хибридните заплахи, източноевропейските страни от НАТО трябва да въведат модерни системи за управление при кризи. Тук би трябвало в законодателни актове за бъдат записани правомощията, отговорностите на всички институции заедно с механизмите за взаимодействие в контекста на четири възможни състояния: мир, нарастване на напрежението, криза и война. 
Не на последно място хибридната война е преди всичко информационна война. Затова от първостепенно значение е да бъде развит институционален капацитет за изпълнение на критичната функция за осъществяване на адекватни стратегически комуникации, насочени както към обществото, така и навън. Това е необходимо най-вече за изпращане на убедителни позитивни послания у дома в подкрепа на политиките, насочени към превръщане на източноевропейските държави от НАТО в по-силни съюзници.

Устойчивост

Под устойчивост се разбира способност на държавата да издържи при шоково събитие и впоследствие бързо да се възстанови и да се върне към нормалното си функциониране. 
Затова е критично важно устойчивостта на източноевропейските държави да бъде укрепвана, като бъдат покрити гражданските й аспекти. Защитата на гражданския сектор е от решаващо значение, за да бъде способна държавата да устои на шока от нападението, да мобилизира ресурсите си и бързо да се възстанови след изпитанието. По-устойчиви отделни държави-членки означава по-устойчив и силен Алианс, който е по-подготвен да изпълни основната си мисия за колективна отбрана.

Енергийна независимост

Успехът на всяка източноевропейска страна от НАТО в сблъсъка с хибридните заплахи зависи от наличието на устойчиви енергийни доставки. Което означава да бъде преодоляна остатъчната и опасна зависимост от един-единствен доставчик. Този извод звучи особено убедително в примера с България, която зависи на почти 100% от вноса на руски газ. Тъй като Русия системно използва енергийните доставки като средство за упражняване на политическо въздействие върху набелязаната държава, енергийната диверсификация трябва да стане първостепенен приоритет. Диверсификацията следва да обхване не само маршрутите на доставка, но и източниците за внос на газ и петрол. Необходимо е спешно и резултатно да бъдат ограничени обемите на енергоносители, внасяни от Русия, както и да се предотврати разгръщането на съществуващите зависимости.

Стратегия за противодействие срещу хибридните заплахи

Крайно време е държавите от НАТО и ЕС и особено страните от източния фланг да приемат собствени национални стратегии за противодействие срещу хибридните заплахи, които да бъдат хармонизирани с документите на НАТО и ЕС. В тях следва ясно да бъдат идентифицирани хибридните опасности като основни предизвикателства за националната и за съюзната сигурност.
Спешното приемане на национални стратегии за отпор срещу хибридните заплахи би било спасителен ход за някои източноевропейски държави от НАТО, които са подложени на засилен руски натиск. Разбира се, НАТО и ЕС ще подкрепят този процес в най-висока степен. В хода на този процес ще бъде осветено, осмислено и прекратено скритото руско проникване в редица държави от НАТО в Източна Европа.
.....................................................................................
Б.Р. Документ е изготвен от Атлантически съвет на България и ще бъде представен на започващата утре от 9 ч в Централен военен клуб – София Международната конференция, организирана със съдействието на NATO Public Diplomacy Division.