Да, семейство Баневи са невинни до доказване на обратното. Невинни в юридическия смисъл. Но пред обществения морал, пред добрия вкус и почтените нрави те вече носят тежка вина.

Егати държавата, щом аз съм й олигарх! Така Николай Банев може за себе си да перифразира легендарното възклицание на един някогашен български вицепремиер. И сигурно ще бъде прав, защото всички ще се изненадаме, ако българското правосъдие наистина успее да докаже пране на пари и укриване на данъци - и евентуално вкара в затвора олигархичното семейство. Просто в България хора като Банев не влизат в затвора…

Eдно ужасно мило семейство

Апропо, укриване на данъци. Дори човек без никакви юридически познания начаса ще се замисли, когато изгледа уникалния телевизионен репортаж от така наречената „корпоративна резиденция" на семейство Баневи. (Да уточня веднага: Репортажът е „уникален" със своето скудоумие и безвкусица, не с друго.) Та в този репортаж Евгения Банева обяснява на телевизионната репортерка (нейна посестрима по вкус) как, видите ли, в тази резиденция нощували бизнес-партньорите на Банев - за да не се влачат по разни хотели. Ето как - хоп! - кичозната прогимназия на олигархичното семейство от частна къща изведнъж се превръща в бизнес-инвестиция, а данъкът върху нея се изпарява.

Навярно същото важи и за огромния британски автомобил, доколкото си спомням в златист цвят, от който съм виждал да слизат двамата Баневи. А сигурно и за много други техни инвестиционни обекти. Следствието и прокуратурата божем са достатъчно компетентни, за да си изготвят сами съответния списък.

Посланието

Да, семейство Баневи са невинни до доказване на обратното. Невинни в юридическия смисъл. Но пред обществения морал, пред добрия вкус и почтените нрави те вече носят тежка вина. При това парвенющината им, която достига космически измерения, е сред техните най-безобидни прегрешения. Сравнително безобидно е и арогантното им разпищолване, както и цялата кънтяща на кухо сладникава история с любови, клетви и раздели, с патриархална щедрост, която обезщетява зарязани доскорошни роднини, с оперетни жестове, които напояват носните кърпички на наивната публика. Съвсем не е безобидно обаче морално разяждащото мълчаливо послание, че в тази страна всичко е позволено и възможно, стига да имаш подходящите „приятелчета".

Дали това послание и сега ще издържи на проверката, на която го подлага българското правосъдие? И какво беше възкликнал един някогашен вицепремиер за държавата България?

 (Александър Андреев, "Дойче веле")

(Заглавието е на Faktor.bg)