Съдебната сага на Мая Манолова продължи три години, след отказаната информация за юрисконсултските възнаграждения
Омбудсманът Мая Манолова осъди "Топлофикация София“ ЕАД за отказа на изпълнителния директор на дружеството да предостави информация по ЗДОИ.
Съдебната сага на омбудсмана с "Топлофикация София“ продължи близо три години, тъй като ръководството отказваше да даде исканата информация за какво са похарчени събраните през 2015 г. юрисконсултски възнаграждения за близо 15 млн. лева чрез започнати дела срещу 21 хиляди столичани. В тези производства дружеството е поскало минимум 300 лева пред съда, 350 лева пред частен съдебен изпълнител и 300 лева по исково производство.
С Решение № 1149 от 25 февруари 2019 г. Административен съд София –град отмени отказа и изпрати преписката на изпълнителния директор за предоставяне на информацията, изрично и изчерпателно посочена в заявлението на омбудсмана. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. (Решението на съда тук)
През 2018 г. съдът отмени "мълчаливия отказ“ на изпълнителния директор на "Топлофикация София“ ЕАД, като преписката бе върната за произнасяне. Последва решение на столичното топлофикационно дружество, в което отново изпълнителния директор отказа да предостави исканата обществена информация.
На 7 октомври 2016 г. общественият защитник поиска отговор на десет въпроса по Закона за достъп до обществена информация.
В рамките на 14-дневния срок омбудсманът не получи изрично решение съгласно законовите изисквания. Вместо това, от "Топлофикация София“ ЕАД изразиха писмено становище, в което се твърди, че поисканата информация и субекти не попадат в приложното поле на ЗДОИ.
В жалбата си до Административния съд Мая Манолова подчерта, че "топлофикационното дружество е в кръга на задължените субекти съгласно ЗДОИ, тъй като представлява публичноправна организация по смисъла на закона“. Освен това тя е категорична, че „исканата информация е „обществена“ по смисъла на ЗДОИ; не са спазени изискванията за форма на отказа; исканата информация не съдържа търговска тайна; налице е надделяващ обществен интерес“.
Омбудсманът поиска от монополното дружество информация по ЗДОИ след като Конституционният съд отхвърли искането за противоконституционност на разпоредби в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Става дума именно за т.нар. "юрисконсултски възнаграждения“, които „Топлофикация“ прибира от своите длъжници, въпреки че заплатите на юристите й са включени в цената на топлинната енергия, одобрена от КЕВР.
Фактор
Съдебната сага на омбудсмана с "Топлофикация София“ продължи близо три години, тъй като ръководството отказваше да даде исканата информация за какво са похарчени събраните през 2015 г. юрисконсултски възнаграждения за близо 15 млн. лева чрез започнати дела срещу 21 хиляди столичани. В тези производства дружеството е поскало минимум 300 лева пред съда, 350 лева пред частен съдебен изпълнител и 300 лева по исково производство.
С Решение № 1149 от 25 февруари 2019 г. Административен съд София –град отмени отказа и изпрати преписката на изпълнителния директор за предоставяне на информацията, изрично и изчерпателно посочена в заявлението на омбудсмана. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. (Решението на съда тук)
През 2018 г. съдът отмени "мълчаливия отказ“ на изпълнителния директор на "Топлофикация София“ ЕАД, като преписката бе върната за произнасяне. Последва решение на столичното топлофикационно дружество, в което отново изпълнителния директор отказа да предостави исканата обществена информация.
На 7 октомври 2016 г. общественият защитник поиска отговор на десет въпроса по Закона за достъп до обществена информация.
В рамките на 14-дневния срок омбудсманът не получи изрично решение съгласно законовите изисквания. Вместо това, от "Топлофикация София“ ЕАД изразиха писмено становище, в което се твърди, че поисканата информация и субекти не попадат в приложното поле на ЗДОИ.
В жалбата си до Административния съд Мая Манолова подчерта, че "топлофикационното дружество е в кръга на задължените субекти съгласно ЗДОИ, тъй като представлява публичноправна организация по смисъла на закона“. Освен това тя е категорична, че „исканата информация е „обществена“ по смисъла на ЗДОИ; не са спазени изискванията за форма на отказа; исканата информация не съдържа търговска тайна; налице е надделяващ обществен интерес“.
Омбудсманът поиска от монополното дружество информация по ЗДОИ след като Конституционният съд отхвърли искането за противоконституционност на разпоредби в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Става дума именно за т.нар. "юрисконсултски възнаграждения“, които „Топлофикация“ прибира от своите длъжници, въпреки че заплатите на юристите й са включени в цената на топлинната енергия, одобрена от КЕВР.
Още от Закон и ред
Андрей Янкулов: Случаят "Пeтрохан" разкрива дефицити на доста нива
По неговите думи на първо място трябва да бъде поставен въпросът за поведението на институциите - ДАНС и Прокуратурата, които са били сезирани за поведението на групата на Калушев
Веселин Вучков: Който обещава бързи решение на проблемите в съдебната система, е далеч от истината
Бившият вътрешен министър заяви още, че приема номинацията отговорно и има амбиция да работи за промени в тази ключова важна тема
Правосъдният министър: Има индикации, че в кабинета на Сарафов се е случвало прегрупиране във връзка с избора на нов ВСС
Много бих искал да се стигне в разплитането на всички тези кръгове и мрежи до компроматните банки, до това кой ги държи и какво постига с това, че ги държи тези банки, изтъкна Николай Найденов