Имаше твърдения, че само президентът има право да опрощава дългове към държавата.
Парламентът е в конституционните си правомощия да обяви данъчна амнистия и промените в Закона за вероизповеданията имат точно такъв правен резултат. Това заяви за „Дарик” бившият конституционен съдия Пламен Киров. Той обясни, че в конкретния случай с неплатените от Главното мюфтийство задължения към държавата става въпрос не за опрощаване на дългове, а за амнистия на вземанията.
Според бившия конституционен съдия Пламен Киров парламентът има правомощия да прецени дали да амнистира задължения към държавата, било то събираеми или несъбираеми и да обяви със зкон амнистия за тях. Това по думите му не противоречи на Конституцията. Той добави, че се бъркат правните понятия амнистия и опрощаване.
„Значи очевидно не става въпрос за опрощаване, защото се опрощават само несъбираеми вземания към държавата. И това е правомощие на парламента. Парламентът може повече от това, което може президентът. Той може да обяви данъчна амнистия и това става със закон, тъй като парламентът упражнява своите правомощия преди всичко като приема закони, там където се налага да създава нормативна уредба. При данъчната амнистия се опрощават не само несъбираеми вземания, но и събираеми. Въпросът е какво парламентът прецени за целесъобразно във връзка с приходната част на държавния бюджет. Или можеш да се лишиш от определени приходи, с оглед на някаква по-висша цел. В случая с гласуване на измененията в закона за вероизповеданията, макар и законът да не е обявен публично като данъчна амнистия, той има такъв правен резултат. Аз не знам дали тази преценка е правилна, не знам какви са мотивите на парламента. Истинските мотиви на мнозинството, което гласува. Но, че парламентът е в конституционните си правомощия да го направи, според мен е така.“
В петък Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, с които неплатените от Главното мюфтийство 8 млн. лв към 31 декември 2018 година ще бъдат амнистирани. Амнистията е валидна и за Българската православна църква, но тя няма задължения.
В хода на дебатите се чуха призиви законът на де се приема, защото е противоконституционен, тъй като само президентът има право да опрощава дългове към държавата.
Фактор
Според бившия конституционен съдия Пламен Киров парламентът има правомощия да прецени дали да амнистира задължения към държавата, било то събираеми или несъбираеми и да обяви със зкон амнистия за тях. Това по думите му не противоречи на Конституцията. Той добави, че се бъркат правните понятия амнистия и опрощаване.
„Значи очевидно не става въпрос за опрощаване, защото се опрощават само несъбираеми вземания към държавата. И това е правомощие на парламента. Парламентът може повече от това, което може президентът. Той може да обяви данъчна амнистия и това става със закон, тъй като парламентът упражнява своите правомощия преди всичко като приема закони, там където се налага да създава нормативна уредба. При данъчната амнистия се опрощават не само несъбираеми вземания, но и събираеми. Въпросът е какво парламентът прецени за целесъобразно във връзка с приходната част на държавния бюджет. Или можеш да се лишиш от определени приходи, с оглед на някаква по-висша цел. В случая с гласуване на измененията в закона за вероизповеданията, макар и законът да не е обявен публично като данъчна амнистия, той има такъв правен резултат. Аз не знам дали тази преценка е правилна, не знам какви са мотивите на парламента. Истинските мотиви на мнозинството, което гласува. Но, че парламентът е в конституционните си правомощия да го направи, според мен е така.“
В петък Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за вероизповеданията, с които неплатените от Главното мюфтийство 8 млн. лв към 31 декември 2018 година ще бъдат амнистирани. Амнистията е валидна и за Българската православна църква, но тя няма задължения.
В хода на дебатите се чуха призиви законът на де се приема, защото е противоконституционен, тъй като само президентът има право да опрощава дългове към държавата.
Още от Закон и ред
Прокурорската колегия на ВСС заседава по временното отстраняване на Емилия Русинова
То е по искане на правосъдния министър Николай Найденов
ВАС отмени решението на служебното правителство "Гюров" за спиране на процедурата по подбор на български европрокурор
Върховните магистрати постановиха, че първоначалният конкурс, проведен по време на правителството с мандата на ГЕРБ, е бил напълно законен и не подлежи на анулиране с акт на Министерския съвет.
ВАС избра Мариана Шотева за член на Комисията за противодействие на корупцията
На общото събрание на ВАС са гласувахали 70 съдии, като 44 от тях са подкрепили Шотева, 13 са били против, а 13 бюлетини са били недействителни