Конституционният съд почти сигурно ще отхвърли като недопустимо питането на Народното събрание за конституционната реформа в съдебната власт, научи Mediapool от три различни свои източника в съда и парламента. 

Докладчикът по делото Румен Ненков отказа всякакъв коментар по темата.

Ако сега КС върне топката в полето на политиците, тя отново може да бъде прехвърлена към конституционните съдии, тъй като главният прокурор най-вероятно ще оспорва начина на избор на прокурорската колегия във ВСС, ако парламентът приеме текста в настоящия му вид.

В края на юли с подписите на 144 депутати парламентът попита Конституционния съд (КС) дали двете най-важни поправки, свързани със съдебната власт, засягат "формата на държавното управление". КС бе сезиран под натиска най-вече на ДПС и АБВ, които се противопоставят на по-радикални промени, но за да не изглеждат противници на реформата, я атакуват от конституционни позиции като твърдят, че може да бъде гласувана само от Велико Народно събрание, а не от обикновено като сегашното.

Мнозинството бивши конституционни съдии и преподаватели по конституционно право вече се обединиха около тезата, че обикновен парламент може да да раздели Висшия съдебен съвет на две колегии. Въпреки това темата бе вкарана в КС.

Депутатите попитаха дали е допустимо разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии и приемливо ли е в камарата на прокурорите мнозинството от членовете да са избрани от Народното събрание. Двата текста се определят от правосъдния министър Христо Иванов и Реформаторския блок като "сърцевината" на съдебната реформа и най-голямата битка по време на преговорите около постигнатия компромис бе именно за тях.

Конституционният съд може да отхвърли парламентарното питане като недопустимо, защото то не засяга вече прието решение на депутатите, а само за проект, който не е гласуван. Преди 12 години КС реши да се произнесе по подобно питане на Народното събрание и с това блокира реформата в прокуратурата. КС обаче не е обвързан със своята практика и сега може да играе пас. По информация на Mediapool решението на КС се очаква в края на август преди началото на есенната сесия на Народното събрание.

Отхвърлянето на питането като недопустимо обаче не означава край на възможните пречки пред реформата. Ако НС приеме промените, то прокуратурата може да ги атакува след това.

За главния прокурор е ключово да съхрани контрола си върху бъдещата прокурорско-следователска колегия на ВСС, а конституционната промяна предвижда излъчените от парламента членове да имат лек превес над тези, избрани от обвинителите и следователите. Главният прокурор Цацаров и политическите му съюзници в парламента казват, че това е посегателство над независимостта на прокуратурата. Независими магистрати и експерти обаче посочват, че при липса на каквато и да е реформа в държавното обвинение и при съществуващия почти военизиран модел на единоначалие и огромна власт в ръцете на обвинител №1, е редно да се търси въвеждане на някакъв обществен контрол чрез засилване на политическата квота в прокурорската колегия.

Конституционните промени целят да засилят независимостта на съда, като отнемат възможността на прокурори да се намесват в кадрови решения за съдии.

Ако КС действително се откаже да тълкува проекта за конституционни промени, най-вероятно ще последват политически опити за ревизия на най-важните текстове след първото четене, което означава нови явни и неявни пазарлъци. Ако все пак проектът бъде приет окончателно във вида, в който бе внесен след "историческия компромис" на реформаторите и ДПС, очакването прокуратурата да го атакува пред КС вдига неимоверно залога при предстоящата ротация на четирима конституционни съдии през есента.

От това какви юристи ще влязат в КС, ще зависи и бъдещето на очакваната от българското общество и европейските партньори съдебната реформа. Ротацията се извършва в края на октомври, а дотогава е възможно депутатите ударно да гласуват конституционната реформа и да дадат възможност на главния прокурор да я атакува пред настоящия състав на КС, който преди година реабилитира Делян Пеевски.

По повод предстоящото решение на конституционните съдии, авторитетни юристи и анализатори вече изразиха мнение, че КС не може да се произнася по законопроекти. Председателят на "Риск Монитор" Стефан Попов коментира пред Mediapool, че самото внасяне на конкретното питане е "карикатура на законодателен процес".

Преподавателят по право в СУ Кристиан Таков, който се спряга и за бъдещ член на КС от квотата на президента, изрази очакване съдът да спази закона и да отхвърли питането като недопустимо.

"Какво ще тълкува КС? Ако ще са сегашните текстове (на конституцията), това ще е излишно. Ако ще са бъдещите - ще е недопустимо. Така или иначе "запитването" е типично заобикаляне на чл. 149 от Конституцията. Но, каквато целта, такива и средствата. Не е ясно, дали КС ще допусне искането за тълкуване. И ако го отхвърли, кога ще стане това. Ако се съгласи да се произнася (което не би трябвало да прави), не е ясно, дали ще събере мнозинство за някакво решение и ако събере, какво ще е решението", коментира юристът в края на юли.

Той обясни, че "най-черният сценарий е, КС да блокира конституционните изменения. Това може да стане, ако институцията обяви, че подобни промени засягат формата на държавно управление и за приемането им е нужно Велико Народно събрание. Това не изключено предвид стария опит на този КС с оставянето на Делян Пеевски като народен представител в услуга на ДПС.

"(Ако КС вземе това решение) Тогава ДПС ще се появи цялото в бяло, КС ще е опрал пешкира и ще е целият ... да кажем, черен, а ДПС ще е взело поредната си жертва от българските държавни институции в името на съхранената си значимост", коментира Таков.

Стефан Попов от своя страна на напомни, че през 2003 година КС бе питан от главния прокурор дали промяна на мястото на прокуратурата е промяна във "формата на държавно управление" и КС отговори утвърдително. "И така даде известното оттогава "разширително тълкуване" на форма на държавно управление. А промяна във формата на държавно управление изисква по Конституция Велико народно събрание, друга митологическа конструкция. Великото народно събрание е точката, в която процедурата преминава в перверзия. От този момент нататък всяка структурна промяна в машината на властите може да се тълкува като промяна, изискваща Велико събрание", коментира Попов.