Днес Върховния Касационен Съд публикува решение, с което отменя осъдителната присъда на Пловдивския апелативен съд срещу Ахмед Муса Ахмед, сочен от прокуратурата за поддръжник на недемократична идеология - радикален ислям.

На 18 март ВКС гледа делото, по което Муса обжалваше присъда на ПАС, с която е изменена присъдата на Окръжния съд в Пазарджик. Първата инстанция наложи на Ахмед Муса Ахмед ефективна присъда - лишаване от свобода в размер на година.

На 1 юли 2015 г. Апелативният съд на Пловдив измени присъдата му, като я увеличи на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология, 2 години лишаване от свобода за проповядване на омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация.

Определеното общо най-тежко наказание е увеличено на 2 години лишаване от свобода.

Самият Муса не присъстваше на заседанието на ВКС.

Престъплението по чл. 108, ал. 1 от НК (именно - проповядване на антидекомкратична идеология, б.р.) е противодържавно. В мотивите на ВКС пише, че същностният въпрос по делото е съдът да изведе онези идеи, възгледи и разбирания на дееца, които засягат устоите на изграденото в нашата страна съвременно демократично общество. Върховните съдии констатират:

„Обвинителната власт е посочила, а съдът безкритично се е съгласил, че проповядваната от Ахмед Муса антидемократичната идеология се нарича салафизъм. А тази „идеология” не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение. Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон – дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание, закрепена в международни актове, по които Република България е страна, в Конституцията и в други нормативни актове на вътрешното ни право”.

Според ВКС апелативният съд не е дал отговор на същностния въпрос – дали салафизмът представлява идеология и ако отговорът е положителен, да разкрие в какво се състои неговата недемократичност.

В мотивите пише още:

„В рамките на обема на обвинението по чл. 108, ал. 1 от НК въззивният съд е бил длъжен да мотивира кои от проповядваните от подсъдимия Ахмед идеи на „салафитското направление на исляма” са противодържавни – противопоставят се на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, както и чрез кои идеи се проповядва налагането на шариатска държава.

Апелативният съд е следвало да подложи на внимателна, обстойна и задълбочена проверка всички събрани по делото доказателства и да направи обоснован извод в горния смисъл. Или с помощта на специални експертни познания да изведе категорично правно съждение, че салафизмът е антидемократична идеология, както тя е инкриминирана от държавното обвинение”.

Липсват дължимите за въззивен съдебен акт мотиви относно престъпното поведение на дееца и конкретното проявление на проповядваната от него антидемократична идеология.

Тричленният състав на ВКС намира, че прокуратурата не е доказала "по какъв начин професионалните връзки между имамите, по-голямата част от които са на служба към Мюсюлманското вероизповедание" ги правят участници в престъпна организация, което бе другото обвинение срещу Муса и компания..

Върховните съдии отменят и паричните глоби, които бяха наложени от апелативния съд на Пловдив на другите съпроцесници: имамите на Сърница и Пазарджик Саид Мутлу и Абдуллах Салих, които трябваше да платят по 4000 лв., и всички останали - по 2000 лв. за членуване в нерегистрирана организация.

Апелативният съд е направил съждение, че подсъдимият е „проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенетата”. Чрез кои конкретно посочени действия на подсъдимия е направен този извод съдът не е описал в съдебния си акт. Чрез кои доказателства е обоснован този извод – съдът не е дал отговор, нито ги е посочил. Чрез кои религиозни идеи е проповядвана омразата – също. В мотивите на ВКС пише, че въззивният съдебен акт страда от сериозен недостатък – липсата на мотиви

Обжалваната въззивна присъда подлежи на отмяна, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.