В проекта на Закон за допълнение и изменение в Закона за съдебната власт, презентиран от Министерството на правосъдието и министър Христо Иванов, има много текстове, които пряко противоречат на настоящата Конституция на Република България. Това написа Ясен Тодоров в свое писмо по повод съдебната реформа. Ето какво написа още един от членовете на ВСС:

"Предлаганите промени в основния закон не могат да бъдат извършени от Обикновено народно събрание. В прословутото решение на Конституционния съд №3 от 2003 г. в най-общи линии се казва следното: промените в начина на структуриране, на функциониране и на мандатността на конституционни органи представлява промяна във формата на държавно управление и такава промяна може да бъде извършена в конституцията само от Велико народно събрание. Има и някои становища, според които може да бъде заобиколено това решение.

Смятам, че разделянето на Висшия съдебен съвет, което на практика означава разделянето на един конституционно установен орган на два нови различни органа, както и намаляването на мандата на този орган са единствено от компетенцията на ВНС. А дали такова ще бъде свикано зависи от волята на политиците. Много от тях се притесняват от състава на това събрание и възможните решения, които то би могло да вземе.

Лозунгът, с който ръководството на Министерството на правосъдието дойде от служебния кабинет, беше върховенство на закона. Върховенството на закона означава да спазваме нормите на конституцията и закона – това е основното нещо. Всеки да си го тълкува както иска дали този лозунг се изпълнява. Според мен – не.

В предлагания проект на Закон за допълнение и изменение в Закона за съдебната власт липсва всякаква систематика, има много бели полета като цяло. Дали е толкова важно авторството на закона не се наемам да дам оценка, но мисля, че е редно, когато един такъв важен документ се слага на масата да се знае кой наистина го е писал. Когато се знае кой е авторът, могат да се направят изводи и какви са целите на това писане.

Този закон на практика е в противоречие със Стратегията за съдебна реформа, приета с така прокламираното голямо мнозинство в НС. Знаете, че в началото на тази година Стратегията беше подкрепена от почти всички парламентарни групи, но беше поставено едно изрично условие: ВСС – органът, който администрира работата на съдебната власт, да остане постоянно действащ. Не е ставало дума за този ВСС, а по принцип за нещо, което се смяташе за достижение. За пръв път ВСС стана постоянно действащ през 2007 г. Министърът на правосъдието, който винаги се уповава на това голямо мнозинство в парламента, и сега упреква някои политически сили, че не си спазвали обещанието, на практика не спазва стратегията.

С този закон се подменя изцяло волята на законодателя от ВНС, който е конструирал за пръв път този орган, защото органът се разделя на практика на две. Освен това функциите на неговите членове независимо дали са от магистратската или парламентарната квота, се изземват от някакви комисии, които са съставени от магистрати, които не ходят на работа в продължителен период от време, а седят в тази сграда. Те подготвят решенията на ВСС. За сметка на това членовете на Съвета ходят и гледат дела и в някакъв момент идват тук на някакви заседания. Много ми е интересно, ако няколко седмици си бил в съдебната зала как ще се подготвен за заседанието на ВСС. Това е един абсолютен абсурд и връщане години назад. Аз винаги съм го сравнявал с положението, което беше преди 10 ноември 1989 г., с парламента, действащ на сесии, който на практика се заместваше през по-голямата част от времето от един Държавен съвет. Гласуването беше чисто бутафорно. Всъщност, ако това е целта тук да има някакви палячовци, които да идват и да вдигат само ръка, това е в пълно противоречие със сериозния избор и с високите изисквания, които са заложени към членовете на Съвета. За какво тогава ще е толкова сериозен избор? За какво ще ги изслушват по цял ден в Народното събрание? Защо ще пишат концепции, когато те на практика ще продължат да си работят това, което са работили и ще идват един ден тук и ще гласуват нещо, подготвено от други магистрати, които не са избирани от парламент или общи събрания на различните магистратски професии, а на практика изземват функциите на членовете на Съвета. Това е една подмяна на волята на законодателя.

Зад думите за "съдебна реформа" като че ли се крие опит за овладяването на съдебната власт от определени лица. Да оставим настрана, че целта е да бъде сменен този състав на ВСС, който явно поради някакви причини не е удобен някому. Това е ясно за всички вече. В самия закон прозират на втори план опити да бъдат сменени отделни административни ръководители, назначени от този ВСС.

Като цяло не виждам с какво този закон ще допринесе за по-добро правосъдие – по-бързо, по-справедливо и по-предвидимо. С какво ще допринесе за по-добрите условия на работа на самите магистрати. В крайна сметка реформата е магистратите да работят в едни по-добри материални условия. Да получават адекватно за труда си заплащане – за ролята и отговорността, която имат пред обществото. Няма какво да се лъжем – адекватното заплащане е първата и най-сериозна антикорупционна мярка. Да бъдат разпределени съдебните райони така, че натовареността на магистратите да е еднаква, а не да има дисбаланса, който наблюдаваме в момента. Това е изключително важно нещо за реформата. От там нататък вече е работата на самите магистратите да гледат по-отговорно на работата си и да дават на гражданите по-добро правосъдие. В крайна сметка гражданите не знаят какво работи ВСС. Мнозина и до скоро не бяха чували, че има такъв орган. Гражданите масово се оплакват от съдебните и прокурорски актове и от това, което е решено в тях. Те не се оплакват от работата на ВСС, която пряко не ни засяга.

Г-н Борисов, освен, че е премиер, е и гражданин. Има право на позицията си. Магистратите са много по-въздържани, може би, мнозина от тях през годините не са били доволни от дадено правителство или състав на парламента, но никой не си е позволил да критикува и да иска смяна. Всичко е в ръцете на депутатите, включително и промените в конституцията. Бих ги посъветвал да следват много внимателно процедурите и разпоредбите, създадени от хората преди тях, за да не изпадаме в конфузни ситуации.

Освен този проектозакон, има внесени още два. Първият беше предложен от ПГ на АБВ. Той в много по-голяма степен съобразен с нормите на конституцията. Това разделение по някои въпроси, които се решават във ВСС - на съдийска и прокурорско-следователска колегия е залегнало, но е изцяло съобразено с нормите на конституцията. Това е становище, което и аз съм изразявал още, когато се заговори за тази стратегия, че и сега няма пречка атестирането, оценяването на магистратите да се извършва отделно за съдии и прокурори. Няма как административните ръководители да се избират от отделни колегии. Такива са законовите разпоредби. Не става ясно в този законопроект с какво мнозинство ще се избират, защото колегиите няма да са равни по численост.

Още един голям проблем е като прибавим непостояннодействащия съвет и двойственото качество, което ще имат членовете му и явното гласуване, защото представете си как ще гласуват членове на някаква колегия, която се оглавява от главния прокурор или от председателя на ВКС, който им е пряк началник през 28 дни в месеца. 3-4 пъти в месеца сядат на заседателна маса, той изразява становище и при явно гласуване дали ще посмеят да противоречат на волята на началника си.

Идеята, прокарвана за явен вот е опасна, защото именно тайният вот гарантира абсолютната самостоятелност за взимане на решения, както е примерът с гласуване за парламент и депутати. Не отиваме пред СИК да зачеркнем харесваната от нас политическа сила, а имаме право да влезем в тъмна стая и там да направим избора си. Тук нещата са по същия начин. Явният вот е начинът, по който може да бъде контролирано вземането на решение от член на Съвета, ако върху него е оказан натиск. При явния вот ще си личи дали той е изпълнител някакво хипотетично обещание, докато при тайния, това няма как да стане.

Имал съм лични разговори с магистрати в страната. Много от тях бяха учудени и стресирани от внесения законопроект. В петък е имало събрание в Района на Апелативен съд-Пловдив, на което са присъствали Христо Иванов и членове на Съвета, но разбрах, че е имало доста критики към текстовете. Христо Иванов си е позволил в понеделник в едно телевизионно студио да нарече това събрание нещо от рода на севернокорейско партийно събрание, което звучи доста неуважително за магистратите. Явно това е стилът на изказа му. ВСС задължи главния прокурор и председателите на върховните съдилища да свикат такива събрания по апелативни райони, където да се чуе гласът на магистратите и ВСС ще се съобрази с него.

След презентирането на закона в публичното пространство министърът с писмо даде съвсем кратък срок ВСС да изрази становище по този проект на закон, който беше старателно укриван половин година. Този кратък срок не даваше никаква възможност за дискусия. ВСС не се е съобразил с този срок, защото беше определено подигравателен и взе решение в разумен срок да се извършат обсъждания по места. Има направен график от председателя на ВКС, провеждат се събрания в административните съдилища."