С промени в Закона за чужденците в България ще се затегне режимът за дългосрочни визи и ще се въведе статут "лице без гражданство" - проектът е открит за консултации до 4 април и е качен в Портала за обществени консултации на Министерския съвет.
Съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, които България е ратифицирала през 2012 година, се предлага да има процедура за предоставяне на статут "лице без гражданство".
С промените се уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти, удостоверяващи привилегиите и имунитетите, и разрешенията за пребиваване на лица - членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в България, както и на членовете на техните семейства.
Чрез измененията се възстановява нормативната уредба преди изменението на Закона за чужденците през 2013 г., с което от кръга на правоимащите погрешно са били изключени съпругите и съпрузите на акредитираните служители, пише в мотивите на вносителите.
Предвидено е създаването на електронен регистър в МВнР на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в България, както и на членовете на техните семейства. За регистрацията ще бъдат уведомявани МВР, Министерството на финансите - с оглед освобождаването от данъчни задължения, и ДАНС.
Предложени са също и промени по отношение обжалването на отказите за издаване на визи, като изрично е записано, че те могат да се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс пред съд относно тяхната законосъобразност. Така ще се създаде яснота по отношение пределите на компетентност на съдилищата, в случаите, в които е налице обжалване на откази за издаване на визи. Тази промяна се очаква да подобри дейността по предотвратяване използването на България като транзитен пункт за преминаване на лица, които имат намерение да участват или вече са участвали в терористични действия или групи.
Спрямо лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване на основание това, че осъществяват търговска дейност в страната, се въвежда изискване разкритите 10 работни места да са на пълно работно време, като това изискване следва да бъде налице за всеки съдружник поотделно.
По този начин право на продължително или постоянно пребиваване в страната ще могат да получават само лица, които в действителност осъществяват търговска дейност, а не такива, които само използват за тази цел регистрацията на едно търговско дружество, пише в мотивите на законопроекта.
По-строги изисквания се въвеждат и за лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества. Ще бъде проверявана действителната дейност на дружеството в чужбина, наличието на оборот и произхода на капиталите. По този начин ще се намали възможността от злоупотреба с правата, които законът дава на чужденците, желаещи да се установят трайно в страната.
С проекта се въвежда и нова обезпечителна мярка с временен характер, а именно "краткосрочно настаняване" в обособено за тази цел звено на специален дом за настаняване на чужденци. По този начин се прави ясно разграничение с оглед целите, с които се настаняват чужденци в специалните домове на Дирекция "Миграция", като в звено на специален дом ще могат да се настаняват чужденци за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които следва да се наложат или предприемат, а в специален дом - за връщане, пише още в мотивите
Още от Закон и ред
ГДБОП задържа контрабандни цигари за 2 млн. лева в Скутаре, край Пловдив
Казусът „Митници“: Отложиха делото срещу Марин Димитров за участие в ОПГ
Следващото заседание е на 28 ноември
Гешев съди България в Страсбург заради уволнението си
ЕСПЧ трябва да прецени дали е нарушено правото на бившия главен прокурор на справедлив съдебен процес