Интересът към негативни новини е по-голям, тъй като така се опитваме да ги свържем със себе си през страданието на другите. Така психиатърът Владимир Сотиров коментира пред Дарик високия обществен интерес и противоречивите реакции към последните инциденти, които попаднаха във фокуса на медиите. 

"Хората вадят изводи за личния си живот през опита на околните, но най-доброто, което можем да направим, е да замълчим и да се въздържаме от оценка и мнение", каза още Сотиров.

Специалистът коментира стрелбата в Орландо и инцидента с шампионката ни по художествена гимнастика Цветелина Стоянова: "Говори, че се опитваме да се свържем със себе си и със собственото си страдание през страданието на другите. Нормално е да има интерес към такива инциденти, към злощастни събития, да се опитаме да се свържем с жертвите - процесите, които са протичали в душите им, преди да се случат тези инциденти. Даже, ако щете, да се опитаме да се свържем и с насилника у себе си. Това са поводи, които ни се дават да се замислим как ние самите сме способни да овладеем тези агресивни тенденции".

По думите на Сотиров ние имаме нужда да чуваме истории, свързани с други хора, включително такива с неблагополучен изход и лошо развитие, защото по този начин ние се учим. 

Според него истории под формата на факти трябва да се разпространяват. "Не трябва да се разпространяват интерпретации и оценки. Трябва да сме много внимателни, когато си позволяваме публично да коментираме поведение на други хора в определена ситуация, в която ние не сме участвали и знаем за нея от слухове, включително това, което разпространяват медиите, са слухове. Основният процент от материалите, които четем в медиите, те са базирани на слухове. 

„Ако вие сте жертва на системни злоупотреби, ако вие познавате само злото, вие ще виждате само злото. Човек вижда това, което познава. Това е едно възможно обяснение защо медиите, журналистите, които са продукт на тази култура, която малтретира, злоупотребява и системно травмира хората, включително вас, журналистите, които сте продукт на тази култура, която е в някакъв смисъл човеконенавистна. Тя не уважава човека като същество, което само за себе си заслужава да бъде уважавано. Концепцията за човешко достойнство по никакъв начин не присъства в ежедневието".