Преди 135 години, на днешния ден офицери русофили от Русе и Силистра обявяват бунт и правят опит за военен преврат в България. Голяма част от превратаджиите се емигрирали в Румъния след провала на проруския преврат от август 1886 г.
В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.
Водачите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Най-съпричастни към русофилската завера се оказват гарнизоните в Силистра и Русе, но властите разкриват намеренията на превратаджиите в Силистра и това става повод превратът да започне по-рано.
За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.
Действията му са последвани само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.
Участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левен табия край Русе са разстреляни за предателство към държавата майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани - Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.
Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования, участвали в преврата са разформировани, а опозорените им бойни знамена - изгорени.
Фактор
В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.
Водачите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Най-съпричастни към русофилската завера се оказват гарнизоните в Силистра и Русе, но властите разкриват намеренията на превратаджиите в Силистра и това става повод превратът да започне по-рано.
За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.
Действията му са последвани само от началника на Русенския гарнизон майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. В Русе към бунта се присъединяват пионерните части, а Пети пехотен дунавски полк остава лоялен на правителството. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, бунтът е бързо потушен.
Участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левен табия край Русе са разстреляни за предателство към държавата майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани - Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.
Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования, участвали в преврата са разформировани, а опозорените им бойни знамена - изгорени.
Още от От редактора
Разгромът на Русия в Алма преди 172 г. е предвестник на победата на Съюзниците в Кримската война
На този ден през 1854 г. руските войски при Алма са победени от Съюзническите войски. Това е първото поражение за Русия в Кримската война, което разчиства пътя за обсадата на Севастопол в Крим.
Преди 108 години при Дойран българските воини спасяват честта на България
Българската победа при Дойран - една от най-големите в 14-вековна история - се изучава във всички военни академии
Преди 87 години: Русия се гаври с Полша – обяви окупацията й на 17 септември за освобождение
Ден на съветските агресори*