Огнян Минчев

Няма новини за прекъснатите преговори между ГЕРБ, ДБ, ИТН и БСП за съставяне на редовно правителство.

Това може да е както добра, така и лоша новина. В парламентарните комисии представителите на гореизброените партии гласуват за предложени законопроекти в съответствие с досега договорени общи позиции, което е добър знак. Но очевидно са силни и въздействията върху преговарящите от страна на мощни външни (за преговорите) фактори, които могат да доведат до окончателно прекратяване на опитите за договаряне. 

Новото начало, промяната, руските възрожденци и съветници на Дондуков се надпреварват в радостта си от евентуалния провал на преговорите.

Едно трябва да бъде ясно. Нови избори искат тези, които целят доразрушаване на българската политическа система.
Осми по ред избори няма да доведат просто до следващ етап на политическа дегенерация, а до практически

срив на досега действащата система на българската парламентарна република

Рязко нараства възможността за формиране на анти-системно парламентарно мнозинство. Многократно ще се засили откритата конфронтация между съперници за цялата власт - като Радев и Пеевски. Досегашните партии на статуквото ще изгубят сериозна част от своите избиратели. По-големите партии ще минат в графата "средни" и "малки", по-малките ще останат под бариерата. На дневен ред ще излязат настойчиви претенции за основна институционална промяна на политическата система, включително на формата на управление. Не съществува легитимна възможност за свикване на ВНС, което с 2/3 мнозинство да приеме нова конституция. Затова промените в държавното устройаство ще се правят по логиката и претенцията за "извънредно положение" - и на "необходимост за национално спасение".

Манипулациите и фалшификациите на следващите изборни цикли ще бъдат в пъти по-големи и позволяващи

узурпация на властта

от страна на победителите в прекия сблъсък за овладяване на държавната власт от едноличен режим.

Дезинтеграцията на българската демократична система може да достигне до драматични и неочаквани резултати - особено предвид преходната фрагментация на геополитическото статукво във и около Европа. Политическият хаос и пряка конфронтация ще определя посоките и резултатите от развитието на българската политическа криза.

Овладяването на настоящата блокада във формирането на парламентарно мнозинство и отговорното договаряне на редовно коалиционно правителство може да се окаже една от последните - може би

последната възможност за съхраняване на демократичната парламентарна република 

в България.
Нека тези, които са се заели с преговорите да са наясно с мащаба на отговорността, която са поели. Неуспех, допуснат с лека ръка ще ги изхвърли извън българската политика. За съжаление, подобен неуспех най-вероятно ще означава и практически край на парламентарния политически модел на управление в България - и замяната му с модел на еднолична власт.

Върнете се в историята на България след Освобождението и се уверете какви поражения на националния ни интерес е налагал всеки едноличен режим на управление на държавата - без всякакво изключение. Отговорността за изхода от настоящата криза не е само на преговарящите - тя е и на общественото мнение, което трябва по-категорично да изразява разумни позиции за националния интерес при овладяването на кризата.

Днес теренът на публичния дебат се владее почти изцяло от кресливите лобисти на тези, които искат да спечелят от рухването на парламентарната демокрация в България.

Време е да се стреснем и да се вземем в ръце

Общественото мнение има още една много важна функция, освен тази да структурира публичния дебат. От средите на гражданството и неговите публични ресурси трябва да се появят нови политически сили - най-малко една или две значими политически партии вдясно и вляво, които да мобилизират политическото участие на тези два милиона - два милиона и половина българи, които вече устойчиво отказват да гласуват на избори. Те трябва да получат нови възможности за политическам идентификация и надежда за разрешаване на кризата в българската държавност.