Огнян Минчев с остър анализ на първите 100 дни на Радев: България поема в опасна посока

Българската външна политика може и никога да не се е отличавала с особена стратегическа дълбочина, но през последните две десетилетия е имала едно важно качество – предвидимост. Според доц. Огнян Минчев обаче през първите 100 дни на управлението на кабинета „Радев“ именно тази предвидимост е била поставена под въпрос.

В коментар пред „Таралеж“ преподавателят по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отправя остри критики към външнополитическия курс на правителството. Според него могат да бъдат откроени две основни посоки на промяна – отношението към Европейския съюз и европейската архитектура за сигурност, както и политиката на България на Балканите.

По думите на Минчев тревожният въпрос е дали зад този завой стои нова стратегическа визия за националния интерес, или липсата на ясно разбиране за последствията от предприеманите решения.

„За своите първи 100 дни настоящето правителство се отказа от тази предвидимост. Въпросът е – в полза на какво? На нова, по-задълбочена визия? На необходима и неотложна ревизия на разбирането за национален интерес и национална сигурност? Не, няма никакви белези за това“, коментира политологът.

Спорът за Европа и „коалицията на желаещите“

Първата сериозна промяна според доц. Минчев е свързана с позицията на България в Европейския съюз.

Той коментира заявките на новото управление, че София повече няма да бъде безусловно съгласна с решенията на европейските партньори и ще започне по-активно да защитава собствените си интереси.

Според Минчев подобна промяна сама по себе си не е непременно негативна. Той обаче поставя въпроса как конкретно се определя националният интерес и дали действията на правителството действително го защитават.

В тази връзка политологът обръща внимание на решението България да се оттегли от т.нар. „коалиция на желаещите“ – формат, свързан с подкрепата за Украйна и с изграждането на нови механизми за европейско сътрудничество в сферата на сигурността.

Според Минчев подобен ход трябва да бъде разглеждан не само през призмата на войната в Украйна.

„Коалицията на желаещите е нещо доста повече от колективен формат за подкрепа за Киев. Тя е една от новите мрежи за формиране на европейска отбранителна архитектура“, посочва той.

По думите му отказът на България от участие в подобен формат може да бъде интерпретиран по няколко начина – като увереност, че страната има достатъчен собствен капацитет да гарантира сигурността си, като следване на външен политически дневен ред или като резултат от липса на стратегическо разбиране.

Минчев определя първата възможност като нереалистична предвид състоянието на българската армия и системата за национална сигурност.

Той насочва вниманието и към последвалото разминаване между позицията, обявена от премиера, и действията на външния министър, който впоследствие подкрепя декларация на източноевропейски държави в Киев.

Според политолога това поставя въпроса дали в правителството съществува единна външнополитическа линия.

Балканите и спорът около „Боташ“

Втората голяма тема в анализа на доц. Минчев е политиката на България в Балканския регион.

Според него страната традиционно е следвала политика на баланс между различните регионални и глобални центрове на влияние. По думите му обаче действията на сегашното управление могат да доведат до нарушаване на този баланс.

Минчев отделя специално внимание на договора с турската държавна газова компания „Боташ“, който остава една от най-спорните теми в българската енергийна политика.

Политологът коментира посещението на премиера в Анкара и последвалите разговори за промяна на условията по договора. Той поставя въпроса каква е цената на евентуалното отлагане на плащанията и дали България не поема нови ангажименти, които могат да имат дългосрочни последици.

В коментара си Минчев разглежда критично и решенията, свързани с участието на турски компании в стратегически инфраструктурни и енергийни проекти.

Според него подобни действия трябва да бъдат оценявани не само от икономическа гледна точка, но и в контекста на сигурността и стратегическата логистика на НАТО в региона.

„Първите 100 дни на неговата външна политика нанесоха сериозни удари върху дългосрочните интереси и позиции на България в Европа и на Балканите“, заключава доц. Минчев.

Политологът определя сегашния външнополитически курс като рязък завой, който според него не е подкрепен от ясна стратегия и последователна визия за националната сигурност.

Най-острият въпрос в неговия коментар остава именно този: дали зад новата посока стои съзнателно преосмисляне на българските интереси, или решенията се вземат без достатъчна стратегическа оценка на последствията.