Огнян Минчев

В Украйна се води война на изтощение. Победа в същинския смисъл на думата няма да има - просто една от двете страни няма да може да си позволи повече да води масирани военни действия.

Поради своя относителен размер - демографски и икономически - спрямо Русия,

Украйна е принципно по-уязвимата страна във войната на изтощение

Киев компенсира тази диспропорция с по-ефективна организация на своята армия и иновативна индустрия, с настойчива дипломация и впечатляваща храброст - отдаденост на украинците на каузата за свобода на родината им. 

Но за да имат решаващо значение тези фактори, Украйна трябва да получава макар и ограничена, но все пак неотложна подкрепа в оръжия и финансиране, за да успява да се пребори с руската агресия. За съжаление, още с влизането на Доналд Тръмп в Белия дом и без това оскъдната помощ, предоставяна под много условия от администрацията на Байдън започна да изтънява още повече.

Зеленски се опитва да предоговори модела на подпомагане на Украйна

от Вашингтон като поредица от търговски сделки с оръжие. "Ако нямате възможност да ни помагате безвъзмездно, моля - продавайте ни необходимото!" За съжаление този модел не е проработил до този момент, а спирането на жизнено важни доставки - особено в сферата на ПВО - продължава. Европа се кани да замени - като доставка на оръжие и финансиране - Вашингтон, но европейската институционална машина се задвижва много, много дълго...

Неблагоприятните новини за Украйна се допълват и от нежеланието на Доналд Тръмп по какъвто и да е - дори и най-малък начин - да уязви Кремъл чрез санкционния режим. Дори приемането на "страшния закон" за масирани вторични санкции срещу Москва ще отлежава дотогава, докато самият Тръмп не пожелае - ако въобще пожелае - да го приложи. Така развръзката на украинската драма се отлага за неопределен срок в бъдещето.

Много малко помощ за Киев е необходима

за да се изправи Кремъл пред задънена улица

и невъзможност да продължава войната. Засега на Вашингтон очевидно е трудно да се разчита. За съжаление, трудно е да се разчита и на Европа. Вместо ускоряване на военната подкрепа за Киев, вчера Макрон възстанови позабравената своя традиция да разговаря по телефона с Путин в моменти, в които има най-малък шанс да чуе нещо смислено в слушаката от другата страна. 

Украйна е претоварена с отговорностите на войната. Ако нейният гръбнак се пречупи, разговорът на Макрон и неговите колеги с Кремъл ще придобие съвсем различни измерения. Но ще бъде вече твърде късно.