Боташ” си е нормален ориенталски диктат на силен чорбаджия върху страхлив, послушен и алчен измекярин

Огнян Минчев

Вътрешната самоизолация на управляващите България индивиди и политически котерии от потребностите на българския национален интерес сериозно се задълбочава. От една страна, олигархичното представителство в публичната политика достигна до драматични нива на изхабяване и липса на легитимност, за което свидетелства политическата криза след лятото на 2020 г. до ден днешен, когато имаме опити за нейното

преопаковане като поредно "ново начало"...

За съжаление, тази нова вълна на "политическо обновление" дава все повече индикации за безпомощност, некомпетентност и липса на лидерски потенциал. Подчертавам - на лидерски потенциал, а не на потенциал за "затягане на гайките" и отменяне на демократични процедури и правила. Лидерството предполага поемане на отговорност и ясен ангажимент да се решават национални проблеми. Ако получиш мнозинство от 131 депутати, твоята отговорност е да покажеш как използваш този огромен обществен кредит за трудни, но необходими решения - а не да се появяваш само за да се оплакваш колко лоши били предишните... При положение, че всичките ти действия показват

сериозна "ала-бала" с "предишните".

От друга страна, международната среда за реализация на българския национален интерес става все по-сложна и предизвикателна. Със "снишаване", проблеми в настоящата международна конфигурация не могат да се решават. Българската национална сигурност през последните 150 години винаги е била резултат от ефективен баланс между три основни и незаобиколими фактора. Имперската политика за завладяване на Балканите от страна на Русия, имперската политика на Османската империя и нейния наследник - републиканска Турция - за съхраняване и възвръщане на османското геополитическо наследство на Балканите, и ролята на Запада като мощен "арбитър" и по същество алтернатива на регионалните имперски проекти, насочени към сателитизиране на балканските страни като България. За съжаление, през първата половина на 20 век факторът "Запад" претърпя

драматична фрагментация и вътрешни конфликти,

реализирали се в двете световни войни, в маргинализирането на Европа чрез подялбата й между Москва и Вашингтон, и в попадането на източна Европа - вкл. България - под пряката тоталитарна колонизация на Москва.

Най-важният резултат от края на Студената война е обединението на Европа под егидата на обединения Запад. Този процес направи възможна интеграцията на източна Европа в НАТО и ЕС и предостави на страни като България ресурс за национална еманципация и надеждна гаранция за националната им сигурност. България частично се възползва от това. Частично, защото през първите две десетилетия на нашия век тя относително доброволно съхрани значителна част от своята зависимост от Русия, трансформирана като система на олигархичен контрол в сфери като енергетика, системна корупция и масирана неоимперска пропаганда.

Българските управляващи се възползваха от структурните фондове на ЕС, от чадъра на НАТО и се скатаваха. В действие бе специфичен контракт между София и Брюкселските елити – „Ние ви подкрепяме и гласуваме с „консенсуса”, а вие не гледате много подробно какво се случва при нас... Този контракт даваше възможност да се „връткат далавери” с „руските другари” и

да се доят и двете крави – европейската и руската

Но докато доенето на европейската крава бе изцяло в полза на България, доенето на руската крава (рушвети, корупционни договорености „под масата”) бяха изцяло в ущърб на България, защото обслужваха масиран и арогантен руски неоколониален интерес. България бе грабена безмилостно десетилетия наред през нефт, газ и през всичко останало, което руската олигархия и нейната малка българска „сестра” договаряха скрито или публично.

Войната в Украйна и проблематизирането на трансатлантическите отношения при Доналд Тръмп ускориха прехода на света – и на Европа – към нова епоха на геополитическо съперничество, разместване на стратегическите пластове и необходимост от преосмисляне на националния интерес и националната сигурност в повечето съвременни държави.

Промяната засяга България с

два основни типа последици.

Първо, в необходимостта да се балансира между приоритетния за нашата страна интерес и интегритет на Европа като основа за нашето национално развитие и стабилност, и сътрудничеството със САЩ, които са ключов стратегически партньор и гарант за националната ни сигурност. Този баланс не е никак лесен и не се очертава да бъде лесен в обозрима перспектива.

Второ, в резултат на войната в Украйна настъпва промяна в баланса на силите между Русия и Турция – включително по отношение на стратегическите им цели в балканския регион. В продължение на последните 35 години, макар и изгубила Студенеата война, Русия запазваше водещия си стратегически потенциал спрямо нашия и други региони в сравнение с Турция. У нас това най-добре се виждаше по масирания олигархичен неоколониализъм на Москва спрямо София, включително в контрола върху междуетническите отношения и основната партия, която е призвана да ги регулира – ДПС. Имаше няколко опита за преврат срещу ръководството на ДПС, зависимо от Москва, но всички те се оказаха неуспешни. Посланието на Москва към Анкара през тези десетилетия беше – „ДПС е наш кондоминиум (обща собственост), в който контролният пакет се държи от Русия.”

След затъването на Русия в Украйна, след спирането на руските газови доставки, след проблематизирането на „Лукоил” като почти монополен производител и дистрибутор на течни горива, в българската енергетика се появи сериозно пространство на вакуум, което Анкара със зле прикрита агресивност се опита бързо да запълни. „Боташ” е краткото име на тази агресивност и възприемането на този договор като скандален е по-скоро наша и – може би – европейска интерпретация. Иначе „Боташ” си е нормален ориенталски диктат на силен чорбаджия върху страхлив, послушен и алчен измекярин.

При своето посещение в София от преди няколко дни турският външен министър Хакан Фидан изрази съгласие с възможността

„Боташ” да бъде „реформиран”,

но отправи и поредица нови искания за турско навлизане в областите на енергетиката, инфраструктурата и сигурността. На нас все още не ни е съобщено ясно какво е поискал г-н Фидан. Доколкото разбираме – концесиониране на магистрала „Черно море”, която трябва да бъде ключов елемент от „вертикалния коридор” на колективна сигурност на НАТО на Балканите и в Черно море. Строителство на ЖП линия между границата и Ямбол – част от същия коридор. Силно навлизане на турски фирми в българската електроенергетика (подробностите не са известни). Предложени са и „пакетни” възможности за промени в договора „Боташ”, които да бъдат „интегрирани” в общото русло на турското навлизане в структурите на българската енергетика и инфраструктура. Затова и в България от няколко дни насам звучат тревожни – направо паникьосани гласове от всички страни към премиера Радев – „Моля ви, не реформирайте „Боташ”! Сакън! Като знаем как го подписахте, тръпки ни побиват как ще го реформирате!” Вярно – катамаранът сега е командирован в друг сектор... Само че в коридорите на властта – катамарани с лопата да ги ринеш, отгоре до долу...

Турция ще направи всичко необходимо за да запълни вакуума на олигархичната, икономическата, политическата и договорната власт в България и на Балканите, оставен от притиснатата в ъгъла Русия. Това е същността на регионалната геополитическа игра тук от столетия. Двете регионални империи

са скачени съдове – когато едната напредва, другата отстъпва, и обратно.

Дали Москва и Анкара си съперничат или си сътрудничат – за малките актьори в региона е все лошо... Тяхната сигурност – да повторим – е функция на успешното привличане на западни геополитически актьори като „трета опора”, коригираща съперничеството между двете регионални империи. Нали затова сме в НАТО и ЕС...

Само че при настоящото управление начело със стратега Радев, България започва да се държи претенциозно отчуждено от общите стратегически цели на колективното партньорство в тези организации. Спираме военната подкрепа за Украйна – каквото и да означава това, политическият знак е очевиден. Говорим все по-често за „защита на суверенитета” ни, сякаш, че сервилното отношение към Брюксел през последните 20 години е било наше задължение, а не доброволно поведение на корумпираните ни елити, стремящи се да замажат и да заметат свидетелствата за съществуването на неправова и завладяна държава в България. Вместо да се захване за изграждане на правова и суверенна в институционален план държава, Радев сумти по отношение на Брюксел, намеквайки,

че оттам му „ерозират суверенитета”.

Не, не е оттам – оттука е, отвътре... И „Боташ”, и запазените и преназначени кадри на „олигархичния модел” – който някои уж щяха да рушат, пък го гушнаха още по-топло, и липсата на политическа воля – освен за горчиви оплаквания, че „хазната била празна”... Всичко това са свидетелства за отсъстващ потенциал за суверенитет отвътре, а не отвън, не откъм Брюксел. И поне си затворете устата – не превръщайте България в „черна овца” на мястото на Орбан, че ще го отнесем! Ще го отнесем и от Запад, и от Изток, и от Юг. Тогава политическата и корпоративната олигархия ще избяга по тропическите острови да си яде парите, но нас останалите – кучета ни яли..