Ако нацистката диктатура приключи с категорично военно поражение, позволило режим на цялостна денацификация, на комунистическият режим в СССР и неговите сателити бе сложен край чрез съвкупност от гъвкави полу-публични и неформални договори между победилия Запад и рухналата болшевишка империя. Този договорен край отвори пълноценни възможности за съхраняване на комунистическите обществени елити - особено тези в службите за сигурност, но и в по-широк план - на почти всички останали сектори на комунистическата управляваща класа - номенклатурата. Тези страни, които разгърнаха силни антирежимни дисидентски движения - Полша, Чехословакия - успяха да ограничат всевластието на номенклатурата и частично да предотвратят пълната й трансформация в нов стар обществен елит на своите държави и общества. В други страни - България, Румъния, особено - постсъветските републики, комунистическата управляваща класа успя да овладее и да предотврати съществена част от процесите на обществена трансформация, съхрани своя контрол върху националната икономика, разграби държавните активи и подчини на волята си новите крехки държавни институции, възникнали чрез имитация на либералнодемократичната политическа система. Тази трансформация на номенклатурата в нова - стара управляваща класа носеше изцяло криминален характер, а новият статут на бившия комунистически елит най-кратко може да бъде определен като

мафиотска олигархия, недопускаща каквито и да е механизми на законов контрол върху своите действия.

Със своето наследство на най-верен сателит на Съветския съюз, българският комунистически елит на практика възпроизведе не само своя контрол върху посткомунистическите държава и общество, но успя и да съхрани изцяло специалните отношения на своята подчиненост и органична свързаност с управляващата олигархия в постсъветска Русия. Българската номенклатура в продължение на 45 години функционираше като колониална администрация на съветската империя в България, а след рухването на империята се трансформира в криминална олигархична структура, органично свързана и пряко зависеща от руския неоколониален постимпериализъм. Опитите на неочаквано силната в първото десетилетие след 1989 г. антикомунистическа опозиция СДС да създаде нов, алтернативен обществен, политически и - донякъде - стопански елит на посткомунистическа България претърпяха провал. След завръщането на бившия цар начело на изпълнителната власт в България през 2001 г., порочният кръг на цялостен контрол на милиционерската олигархия върху националния ни живот напълно се затвори. Това, разбира се, включваше и необратимо установен неоколониален контрол на руската олигархия върху българския национален живот.

Москва разреши присъединяването на България към НАТО и ЕС поради няколко лесно обясними причини. През последните години на 20 век руската държава бе твърде слаба за да предотврати интеграцията на бившите си сателити от източна Европа в евроатлантическата система за сигурност и развитие. За Москва се оказа по-привлекателно да изпрати в Брюксел група свои потенциални "троянски коне", вместо да инвестира ресурси и усилия в удържането им извън институциите на Запада. Така на Позитано 20

се изправи "генералското движение" -

вътрешното ядро на московската агентура в България - и обясни на потресените членове на преименуваната БКП, че курсът на партията е ходом марш към НАТО. По аналогичен начин бяха решени в БСП и проблемите на българското присъединяване към ЕС. Москва се отнасяше със зле прикрито презрение към икономическия гигант и политическо - стратегическо джудже с център Брюксел. Едва опитите на ЕС да започне интеграция на постсъветското пространство чрез Източно партньорство запалиха червената лампичка на опасност за набралия сила и самодоволство режим на Путин. От важно значение бе и фактът, че гражданските и политическите кръгове около демократичната общност успяха да убедят Запада - Брюксел и Вашингтон, че България е в състояние да се променя и да бъде лоялен партньор и съюзник. Така е, взехме си грях на душата, твърдейки подобни неща...

Руският контрол върху България на практика никога не е прекъсвал - дори и в най-мрачните години на държавнополитически разпад за Русия в началото на 90-те години. Първият акт за съхраняване на индиректен политически контрол върху България бе създаването на ДПС начело с лоялен руски агент и с помощта на новото ръководство на старата БКП - Луканов и Младенов. Контролът върху етническите отношения бе и си остава най-базисния инструмент на бившата империя за манипулиране на обществената и политическа лабилност на бившите сателити и съюзни републики. Именно този инструмент породи вълната от братоубийствени конфликти от Южен Кавказ до Прибалтика при разпада и след разпада на съветската империя. В България, за щастие, не се стигна до проливане на кръв. Тук сработи напълно страхът от кървав конфликт на междуетническа основа. ДПС се превърна в пирамида с няколко основни функции. Тотален контрол върху цялостния живот на турските и мюсюлмански общности в България. Незаобиколим властови фактор в създаването на парламентарни мнозинства и упражняването на масиран корупционен контрол върху лабилните структури на посткомунистическата българска квазидържавност. Основен агент-провокатор на политически и обществени кризи с цел премахване на неудобни за Москва и за корупционната й агентура в София правителства, политици и конкретни политики.

Русия съхрани своя контрол върху бившата комунистическа партия, която наскоро навърши 100 години във вярна служба на Москва. Създавани и употребявани бяха и поредица от политически и обществени движения, призвани да уплътнят руския неоколониален контрол върху определени сектори от обществото и политики на държавата в десетилетията след началото на новия век - партии като Атака, "национално" движение русофили и т.н. Руският контрол върху България се гради върху специалните връзки на бившите специални служби и на стопанските и политически елити, наследени от епохата на комунистическо управление. Влиянието на Москва

е фокусирано върху няколко основни стратегически инструмента.

Първо - енергиен монопол. Една страна, която не контролира енергетиката си поне отчасти не може да бъде нито независима, нито надежден партньор на никого както в икономиката, така и в сигурността. Руският енергиен монопол в България има няколко основни функции. Първо, той е основен фактор за съхраняване на стратегическия контрол върху България, която може да си членува където си ще, но е зависима от едно кранче за газ, една рафинерия и система за ползване на течни горива, една ядрена технология и гориво за нея и т.н. ... Второ, руският енергиен монопол е мощен инструмент за арогантно ограбване на България чрез произвола на монополно високите цени. Трето, руският енергиен монопол е инеструмент за извличане на криминални свръхпечалби над монополно високата цена чрез системен рекет върху закона и контрола на българската държава върху вноса, износа и разпореждането с енергийни ресурси. Ако не разбирате за какво става дума, пояснявам - пристанище "Росенец". Последно - но не и по значение, руският енергиен монопол е мощен инструмент за корумпиране на българската държава и представляващите я политици и администратори в полза на изгодни за имерската метрополия решения.

Вторият стратегически инструмент на руския контрол върху България е всеобхватната корупция, свеждаща функционирането на българската държава до поредица от криминални механизми за контрол на милиционерската олигархия върху стопанството, правосъдието и останалите клонове на държавната власт. Чрез механзмите на корупционно въздействие проекторешенията за изграждане на газови интерконектори със съседните страни отлежават на дъното на чекмеджетата на администратори и министри в продължение на десетилетия, докато монополът на "Газпром" си остава в сила. Чрез неформално корупционно финансиране на партии, политици и администратори руските енергийни корпорации съхраняват не просто монопола си, но и пълната си безнаказаност на българска територия - каквото и да вършат. За да опишем подробно корупционната система на подчинение на България от Москва трябва да се напише монография, но за да бъдем по-пестеливи, нека споменем само още нещо - много важно: КТБ. Тази банка, зад която надничат структурите на руския финансов контрол върху българските институции и публични фигури на практика установи преки конфузни отношения с огромната част от българския национален елит. Тези конфузни отношения "гърмят" и до ден днешен по повод на пореден компромат или политическа кампания. Ако се съмнявате в руската връзка на Сарайската креатура КТБ - обърнете внимание: банката фалира непосредствено след едно друго значимо публично събитие - отмяната на строителството на "Южен поток"... За което строителство казват, че - подобно на случая с проекта АЕЦ "Белене" - са били направени поредица от плащания, впоследствие увиснали във въздуха.

След излизането на Русия в режим на открито съперничество и геополитическа конфронтация със Запада, стратегическият интерес на Москва в България се реализира в още един - трети инструмент на контрол и масирано въздействие - пропагандната хибридна война, разкъсваща и противопоставяща българското общество по примера на арогантната имперска инвазия на Руската империя в България през 80-те години на 19 век. Целите на тази хибридна война са описвани многократно, поради което тук ще си спестим подробности. Ще се наложи да кажем само следното. Основна цел на войната е да убеди устойчиво мнозинство българи, че членството на страната в ЕС и НАТО е в ущърб не само на националните ни интереси, но и на частните интереси на всеки обикновен българин. Фактът, че ЕС е основният - и на практика единствен нетен донор на ресурси за развитие на България, не притеснява хибридните стратези. Фактът, че ЕС дава на България, а Русия я граби - също толкова арогантно, както след 1944 г., както през целия комунистически период - не разколебава хибридните стратези. Фактът, че олигархична Русия, издържаща се от консумация на природните си ресурси не притежава алтернативен стопански и социален модел на развитие, който да предложи на България вместо "задушаващия" ни модел на ЕС, не засрамва великодържавните стратези. Целта на хибридната война е

да всява конфликт, разделение и безпомощност сред европейските

- и особено източноевропейските страни - за да бъде възможно за Москва да ги преподчини отново, заобикаляйки обединените институции на ЕС и - евентуално - НАТО.

В България хибридната война е особено ефективна поради няколко причини. Първо, поради наличния общ културен афинитет към Русия, подхранван от източници на българската история, въпреки мрачните свидетелства за устойчивата великодържавна цел - редуциране на българската държава до статут на територия - колония. Второ, поради всеобхватният контрол и зависимост на българската посткомунистическа олигархия от структурите на олигархията - майка в Москва. Трето, поради сериозните дефицити на българското обществено развитие от последните три десетилетия, през които българското общество преживя силна демографска - емиграционна криза, социална и икономическа поляризация, мащабни обществени разделения и конфронтация, слабост и неефективност на българската държава. Непренебрежимо значение има и склонността на немалко българи да се поставят в услуга на враждебния имперски интерес - по причини, унизителни за българското национално достойнство.

България пропусна благоприятните условия на международната среда през 90-те години и началото на новия век, за да осъществи своята пълноценна национална еменципация от великодържавен контрол, да скъса пъпната връв на своята зависимост от бившата метрополия. Пропуснахме възможността пълноценно да възстановим независимата българска държава и да изградим политически и обществен елит с национално достойнство, гарантиращ независимост и суверенитет. В днешните условия на разгръщащо се геополитическо съперничество и нестабилност ще бъде много по-трудно да постигнем тези цели. Но не можем да спрем да се опитваме - другото би било признаване на поражение.

* Коментарът е публикуван на страницата на Огнян Минчев във Фейсбук по повод материал на изданието. Заглавието е на Faktor.bg.