Огнян Минчев*

Единствено възможният безусловен избор между войната и мира, който да съхранява достойнството на избиращия е изборът на самия агресор - дали да продължи своята агресия или да изтегли войските си и да се помири с международното право и с човешкия морал, признавайки правото на нападнатата страна на независимост и суверенитет. Никой друг няма такъв избор, който да съхранява достойнството му. Ако жертвата на агресия - в случая Украйна - едностранно прекрати съпротивата си и се подчини на агресията, тя ще изгуби своята свобода, за нея мирът ще се окаже тъждествен с робство. 

Ако друга страна избере мира без допълнителни условия, то тя "си умива ръцете" от отговорност за международния ред и международното право и приема, че нашият свят е свят на джунглата, където по-силния "изяжда" по-слабия, поробва по-слабия. Това не е достойна позиция - това е предателство на принципите и нормите, по които нашата цивилизация е решила че трябва да живее. Ако трета страна реши да подпомага агресора по какъвто и да било начин - включително под лицемерния аргумент в полза на "мира", то тя съзнателно утвърждава закона на джунглата в отношенията между народите. В морален план подобна позиция е израз на низост и подлост.

Постигането на илюзорен мир чрез "омиротворяване" на агресора

е исторически опит, преживян от нас в непосредственото ни минало. През 1938 г. премиерите на Великобритания и Франция договарят "мир" с Хитлер в Мюнхен и жертват суверенитета на Чехословакия. Прага отказва да се съпротивлява и се лишава от част от територията си, а много скоро след това е изцяло окупирана от нацисткия режим. През 2008 и 2014 г. Западът участва (пряко или косвено) в договарянето на илюзорен мир пред лицето на агресия - агресията на Кремъл срещу Грузия с териториална анексия на Абхазия и Южна Осетия, и срещу Украйна с анексия на Крим и разпалване на гражданска война в Донбас. Резултатът на това "омиротворяване" е откритата и мащабна агресия срещу Украйна от февруари 2022 г.

Известният съвременен историк Тимоти Снайдър сравнява настоящата ситуация на агресия срещу Украйна с последствията на Мюнхенския сговор от 1938 г. Днес ние сме в 1938 година, твърди Снайдър. След Мюнхен Чехословакия се примири с "мирния договор" между Чембърлейн, Даладие и Хитлер и предаде своята територия на нацистите. Това отвори пътя за мащабната нацистка агресия срещу цяла Европа, която официално започна с нападението срещу Полша на 1.09.1939 г. Разликата между 1938 г. и днес, твърди Снайдър е, че Украйна реши да се съпротивлява - на всяка цена, с всички свои възможности, независимо от това по какъв начин се държат останалите членове на международната общност - дали подпомагат борбата й или "се борят за мир" по Чембърлейновски... Затова ние днес все още можем да спрем пропадането на нашия свят в кошмара на поредна световна война. Ако Украйна и нейните съюзници решат, че могат да "умиротворят" Путин - избягването на историческата аналогия с Европа от 1938-1939 г. вече няма да бъде възможно, предотвратяването на нова мащабна, световна война ще бъде трудно до невъзможност.

Агресията срещу Украйна е част от глобален план на Москва и нейните съюзници

за преразпределението на света в тяхна полза.

Успехът на войната срещу Киев само ще разпалва завоевателните апетити на имперския ревизионизъм на Кремъл. Този успех ще бъде ясно свидетелство за това, че съществуващият международен ред няма ефективна защита. Следващите плочки на доминото ще бъдат Тайван, Прибалтика, Балканите... Всичко това е много очевидно за да бъде пренебрегнато като исторически опит и като логика за преразпределение на света чрез агресия и отмяна на международния ред. "Миротворците" са лицемери в услуга на агресора. Единствено възможният достоен мир е договаряне за отказ от агресия и завръщане към спазването на международното право и неговите принципи. Подпомагането на Украйна има точно това за основна цел - да създаде такъв баланс на силите на бойното поле, който да направи по-нататъшната агресия, скъпа, болезнена и неефективна, да наклони везните към избор за отказ от агресия. Това е реалната основа за истински мир.

*Текстът е публикуван на страницата на автора във Фейсбук, заглавието е на Faktor.bg