"Гражданската война в Либия, пряко спонсорирана от Русия и Турция е пряко доказателство за продължаващия провал на ЕС и Великобритания като стратегически фактор , способен да гарантира сигурността на европейския континент." Това пише в свой коментар политологът Огнян Минчев.

"Текущото оправдание за това е пандемията, заключила границите и политическите решения в Европа. Но кризата в Либия продължава много по-дълго, отколкото пандемията на европейска територия. Както Русия, така и Турция са откровени недоброжелатели на европейската сигурност. Контролът на Путин и Ердоган върху определени територии в Либия (Русия на изток, Турция на запад в една страна, която само от няколко десетилетия е обединена в една държава) предоставя възможност на Москва и Анкара да контролират мигрантския поток от Африка към средиземноморска Европа по най-краткия морски път от либийските градове до италианските острови и Малта. Париж и Лондон инициираха свалянето на режима на Кадафи - отблъскващ диктатор, за когото никой няма да съжалява. Но Кадафи пазеше границите на Европа срещу заплащане. Днес никой не е в състояние да го прави от либийска територия. В допълнение, Европа спокойно наблюдава как двама от най-значимите и съперници - Русия и Турция - се готвят да си поделят контрола върху Либия. Нима в европейските столици забравиха, че мигрантските кризи - включително най-голямата от тях през 2015 г. станаха възможни благодарение на военното присъствие на Русия и Турция в Сирия, и благодарение на това, че Анкара е в състояние да изнудва Брюксел като си "затваря очите" за преминаването на стотици хиляди - милиони мигранти през турска територия до Средиземно море и гръцките граници? Сега двамата партньори - съперници Путин и Ердоган получават възможност да правят същото от територията на Либия. Европа трябва да се откаже от илюзиите, че ще може да неутрализира всяка заплаха като си плаща. Защото този подход генерира непрекъснати заплахи като доходоносен бизнес. Америка може да остане частично в европейското уравнение на сигурността, или да се изтегли до минимума на присъствието си в Европа и НАТО. Но и в двата случая Вашингтон няма намерение да пази европейските граници. Европа трябва да го прави. И за тази цел позицията й трябва да бъде твърда - както спрямо Путин и Ердоган, така и спрямо трафикантите, които ежедневно рискуват живота на стотици хора от Африка, транспортирайки ги с "подръчни средства" до европейска територия", аргументира позицията си Минчев.