Огнян Минчев*

Преди години мой преподавател, с когото си говорехме насаме ми каза: "Проблемът е, че България се управлява от развратени селяни. Селянинът е почтен, трудов човек, с ясни ценности и мироглед. Като го откъснеш от естествената му среда и - на всичко отгоре - го сложиш на власт, ей така, изневиделица, получаваш управление на развратени селяни. Това е нашият ЦеКа, това е нашият комунизъм." Комунизмът мина и замина, но моделът на управление на България се запази. Моделът "Човек от народа" не зависи пряко нито от идеологии, нито от типа политическа система. Управлява ни манталитетът на вседозволеност, придобит от хора, които не са очаквали от живота си да постигнат нещо повече от това да се изхранват, да се подслонят и да имат някой лев за почерпка в джоба. Когато изведнъж получат необозрима власт и необозрим контрол върху пари, ефектът е този - "над мен - само небе".

Синдромът на "развратения селянин" не се свежда само до тези, които чудодейно са се издигнали на власт. Чрез тяхната власт синдромът се разпростира върху целокупното население, което попива културата, стила и очакванията на определен тип поведение. Последният пример за това е отношението към ограничителните мерки, наложени от разпространението на коронавируса. За по-малко от три месеца ние направихме пълен завой от категорична позиция за обществена дисциплина към позиция на вседозволеност и всеки да прави каквото иска. Причините за този хаотичен завой можете да търсите където обичате. И в рисковете за икономиката, която е разтърсена из основи от налетялото върху целия свят бедствие. И в егоизма на немалка част от заобикалящите ни съграждани, за които всякакви аргументи извън техния собствен интерес са малоумни. И в тарикатските сметки за използване на вируса с цел политическо опониране - т.е. политическа изгода. Но всичко това го има и в другите страни около нас. Има го и в Европа, има го и в Америка... Но не навсякъде е налична тази удивителна безпринципност, с която България по определение се управлява през целия ми съзнателен живот.

За мен безсмъртния образ на тази безпринципност е хитроватата физиономия на последния комунистически диктатор - Тато - който ни управлява повече от 30 години. Накрая на своята кариера той изнесе програмна реч, в която определи същността на българската политика - отвъд времето и пространството. "Снишаване - каза той - снишаване! Да се снишим докато мине бурята, пък тогаз, ако се наложи - да се преустройваме". Така беше - така си остана. Всяко решение е предпоследно. Всяка позиция е "на майтап". Ако подухне вятър отнякъде - завиваме безпроблемно навсякъде. Казаната дума не е хвърлен камък. Казаната дума е нещо казано преди следващото казано. То пък - преди по-следващото и т.н. Въртим се в кръг и се лъжем един друг. Има криза - няма криза. Има вирус - няма вирус. Има пари - о-п-п-а-а, няма пари. Изкорененият човек е сухо листо, подритвано от вятъра. Преди години Тончо Жечев написа, че провинциализмът не е феномен на пространството, а на времето. Провинциалист е не този, който е дошъл от село. Провинциалист е този, който не знае откъде идва. Зад него във времето няма нищо. Няма идентичност, няма дълг, няма принцип, няма добро и зло. Има само тарикатлъци. Днеска така, утре - иначе. Както ми е кеф, както ме подгони интерес... То и интересът ни е толкова доразбран...

"Развратеният селянин" е метафората за провинциалиста, пътуващ през времето без спомени за миналото и без представа за необходимата връзка между минало и бъдеще. Затова и всяка дадена дума е предпоследна.

Носете си маските и уважавайте живота на другите. За да уважават и те вашия живот.

*Коментарът е публикуван на страницата във Фейсбук на автора. Заглавието на е на Faktor.bg.