В проекто резолюцията на ЕП за България присъстват предложения по проблеми като "македонско малцинство", "Истанбулска конвенция" и т.н. По каква логика тези проблеми се появяват в политически текст, който засяга корупцията, злоупотребата с власт и ефективността на правосъдието в България като страна-членка на ЕС? Този въпрос задава политическият анализатор Огнен Минчев на страницата си във Фейсбук.

"Очевидно определени активисти в София и в Брюксел са решили да съчетаят "полезното с приятното"... Корупцията и злоупотребата с власт са проблеми, които се отнасят пряко до ангажиментите на България да поддържа определени стандарти на институционално управление, които произтичат от задълженията й на страна членка към общото законодателство на ЕС. Разрешаването на малцинствени проблеми и проблеми от социален - ценностно-културен характер - е от съвършено друг порядък, засягащ идеологическите различия между големи политически групи и партийни фамилии в ЕС. Припомням накратко.

Първо, българската конституция припознава индивидуални граждански права и борави с понятието за малцинство единствено през призмата на своето задължение да осигури правото на себеизразяване и свободно сдружаване на българските граждани в рамките на гражданското общество. Политическите партии на етническа основа са забранени - въпреки, че този конституционен текст де факто се заобикаля в един много голям и значим случай.

Второ, българската държава е задължена да осигурява равенството на половете и да не допуска упражняване на насилие от едни граждани върху други, включително и в отношенията между половете. Насилието срещу жени е особено значима сфера на превенция, която е обект на специално законодателство. Да се разглежда Истанбулската конвенция - нейното приемане или неприемане от българската държава като уникален критерий за недопускане на насилието срещу жени е мантра, обслужваща определени идеологически и политически възгледи.

Резолюцията за България, която ще бъде гласувана на 8 октомври в ЕП е стандартен продукт на политическия процес в тази европейска институция. В рамките на този процес се осъществяват консултации, лобиране, пазарлъци и договорки, които са характерни за всеки политически процес. Клаузите на тази резолюция нямат и не биха могли да имат пряко въздействие върху проблемите, които блокират развитието на българската държава и общество. Тези клаузи ще бъдат ориентир за европейските политици в продължение на години по какъв начин да възприемат и да разбират проблемите на България, за да могат да взимат текущи решения, свързани с нашата страна като страна-членка.

"Монтирането" на идеологически претенции към България от типа на "македонско малцинство" и "Истанбулска конвенция" в текста на предстоящата резолюция ще активира вътрешнополитическите борби в България и ще води до по-нататъшни претенции и вероятно - санкции, които повечето страни-членки внимателно избягват. Тези изкуствено пришити проблеми към текста на резолюцията е добре да бъдат отстранени и българските евродепутати би трябвало да се погрижат за това", завършва коментара си политологът.