Огнян Минчев*

Украйна ще извоюва своята победа и своята свобода. Тя ще получи помощта, от която се нуждае. България няма да получи помощта, от която се нуждае. Защото на България не може да се помогне. Ние доброволно позволихме да се създаде политическа ситуация, в която над 2/3 от  българските граждани - и политическите сили, които ги  представляват - не могат да утвърдят в публичните институции основни измерения на българския национален интерес. А именно - да се солидаризираме с нашите съюзници за да ограничим агресията срещу една независима европейска страна и за да не позволим агресорът да постигне своите  цели.

Нашият национален интерес да окажем поисканата от Украйна помощ

има две важни измерения

Първо, ние трябва да окажем тази помощ водени от императивите на етиката. Ние принадлежим към общността на свободните европейски и световни демократични страни, които не толерират упражняване на агресия между суверенни страни. Това е основна ценност на тази общност и нейните членове имат морален ангажимент да предотвратят успеха на всяка подобна агресия - включително тази на Русия срещу Украйна.

Второ, ние трябва да окажем поисканата помощ защото това е единственият начин агресията да бъде ограничена и да приключи с поражението на агресора и изтласкването му от територията на Украйна. Ако агресията постигне - макар  и  частичен - успех, тя ще има продължение срещу други европейски страни. Кремълският фашизоиден империализъм вече посегна на независима Молдова (на територията на Приднестровието). Никой в източна Европа не е застрахован от такава агресия - особено страна като България, малодушно "снишила се" в опитите си да не бъде забелязвана и да "мине метър" във време на изпитание. 

Макар и обект на ожесточен обществен дебат в България,

гореизброените аргументи са по-скоро труизми

продукт на здрав разум и оценка на очевидни реалности. Ако българската политическа система не бе толкова брутално фрагментирана в услуга на чужди, антибългарски цели, тези аргументи щяха да доведат до спокойното приемане на необходимите и очевидни решения - както от парламента, така и от изпълнителната власт. Така, както бяха приети тежките, но необходими решения в контекста на Косовската криза през 1999г. Тогава лидерите на България проявиха доблест и отговорност да вземат тези решения без да бъдем нито страна-членка на НАТО, нито на ЕС - т.е., при много по-високи рискове за страната и за държавата. Те бяха лидери, а не оперетъчни "натовски  генерали" и лобисти на чужди интереси. 

България днес се нуждае от смели лидери, които да погледнат отвъд политическата злоба на деня, отвъд собствените си дрязги и да се обединят във вземането на необходими решения, гарантиращи бъдещето на страната ни. Ако не направят това, рано или късно - по-скоро рано, отколкото късно - властта в държавата ще попадне изцяло в ръцете на платените лобисти на варварския империализъм на североизток, както и да се наричат те - "Израждане", фенклуб на Решетников или сто годишна прислужница на кремълския произвол...

* Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg