Огнян Минчев*

Основната заплаха за Запада в отношенията му с Русия е да се поддаде на пожелателното пораженско мислене на немалка част от своите лидери, че краят на агресията в Украйна може да се договори с Владимир Путин чрез компромиси, които самата Украйна трябва да направи - териториални, политически, стратегически - в полза на Москва. Това пораженско мислене - както обикновено - е чиста илюзия. Никакъв компромис на Запада с Кремъл няма да има обвързващ характер по отношение на следващите стъпки на режима на Путин или на неговите наследници.

Обикновено зад доктрината за "необходимия компромис", който Украйна "би трябвало" да направи стои презумпцията, че Киев ТАКА И ТАКА не може да победи Москва във войната. В най-добрия случай, Украйна може да отлага своето поражение за сметка на скъпи жертви, които дава на бойното поле и сред мирното население.

Тази презумпция е напълно фалшива

Украйна вече е консолидирана нация, която е избрала да се бори за своята свобода, тъй като не може да си представи своя бъдещ национален живот като колония, отново подчинена на варварската империя, започнала безпричинна агресия срещу нея. 

"Но ние не можем да направим чудеса заради Украйна", ще чуете (обикновено непублични) политически оплаквания на високо ниво и в Европа, и в Америка. Изборът е ваш, господа! Никой не очаква от вас чудеса. От вас се очаква само логично мислене и разбиране на дилемата, пред която сте изправени. Ако вие желаете да спрете агресията на Кремъл, вие не можете да се договорите с Путин. За Москва един договор не струва дори и хартията, на която е написан. Още по-малка стойност има "честната дума" на Кремъл. Ако прецените, че не можете - или не искате да спрете Путин в Украйна, ще ви се наложи да го спирате в Балтика, в Полша, в Румъния, на Балканите. 

Ако и тогава се "договорите" с него,

теренът на последващия сблъсък ще се премести още по-навътре в Европа

Дори и Русия да не може да си позволи да нахлува в "същинска Европа", тя винаги си е позволявала - и ще продължи да си позволява да изнудва Европа и Запада за компромиси, които взривяват всякакъв принцип, всякакви правила на международно поведение. От 20 години насам Западът втренчено гледа в очите на Путин, за да види там душата му. Джордж У. Буш я видя сред първите, но злите езици говорят, че в този момент зад гърба му се показал "кукиш-ът" на Воланд... 

През 70-те години имаше един интересен спор между Александър Солженицин и Робърт Конкуест/Ричард Пайпс за това, коя е причината за болшевизма в Русия. Солженицин обвиняваше западния марксизъм, който е "изнасилил" Русия с болшевишката революция, а Конкуест/Пайпс припомняха, че в значителна степен това, което се практикува с тоталитарния болшевизъм в Съветския съюз е всъщност наследството на Златната орда и свързаната с нея традиция на брутална несвобода в руската история.

По време на Студената война този спор не излъчи окончателен победител, но поведението на постсъветската квази империя на Путин все повече ни показва, че за победители в спора трябва да бъдат обявени Конкуест и Пайпс.

Надеждите за демократизация на Русия рухнаха -

на този етап съвсем окончателно. Колко дълго ще продължава този етап на изгубени надежди зависи не на последно място от поведението на Европа и Запада. Който е тръгнал да търси благородна душа в кагебисткия пъкъл, ще трябва да плати пълната цена на мрака. Освен, че ще трябва да жертва своя геополитически разум, който диктува необходимостта всячески да се помага на Украйна. За да не плъзне заразата на запад и на юг от нея.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg