След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб, предаде БГНЕС. 

Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.

Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.

Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.

"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."

Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".

Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.

Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.

Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.

Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.

Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.

Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.