Публично Китай досега се представяше като неутрална страна във войната на Русия срещу Украйна, заявявайки, че зачита териториалната цялост на Украйна, като същевременно подчертава необходимостта от справяне с опасенията на Русия за сигурността. Но зад кулисите има събития, които биха могли да променят това, коментира "Радио Свобода".

Миналата седмица китайският външен министър Ван И заяви пред ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас , че Пекин не може да приеме поражението на Русия във войната, защото това би освободило САЩ да се съсредоточат върху Китай, според служители на ЕС, които говориха с RFE/RL при условие за анонимност.

Любопитното признание, съобщено за първи път от South China Morning Post, дойде по време на четиричасов разговор с Калас в Брюксел, който обхвана редица теми: търговски практики като държавни субсидии за електрически автомобили, Тайван, ситуацията в Близкия изток и, разбира се, войната в Украйна.

Именно по време на тези преговори ЕС обвини Китай, че най-накрая застана на страната на Москва и отбеляза, че нахлуването в суверенна държава противоречи на международното право.

Според съобщенията Пекин е възразил срещу твърденията на Брюксел, че Русия използва китайски стоки и други компоненти във военните си действия. Но след това е добавил, че се опасява както от потенциални западни санкции срещу китайските финансови институции, така и от евентуална победа на Украйна в конфликта.

Признаците на недоволство на Брюксел от Китай заради войната се увеличават. През май секретен доклад на ЕС заяви, че Китай, включително Хонконг, е отговорен за около 80% от нарушаването на санкциите срещу Русия.

ЕС също започна да налага санкции на китайски компании, които според него са отговорни за „подкопаването на териториалната цялост и суверенитета на Украйна“.

В последния си кръг от санкции ЕС възнамерява да замрази активи и да наложи визови забрани на китайски бизнесмен за многократно прехвърляне на произведени в ЕС стоки в Русия, докато тези стоки са били обект на ограничения за износ.

Две китайски компании също са разследвани за продажба на превозни средства с висока проходимост (ATV), инфрачервени детектори и други оптични компоненти на руските военни, които са използвани в Украйна.

Като пореден знак за нарастващо безпокойство в Брюксел, генералният секретар на НАТО Марк Рюте неотдавна заяви, че Китай и Русия представляват нарастваща заплаха за трансатлантическия алианс.

По време на пътуване до Берлин, Рюте заяви пред репортери, че вярва, че Русия и Китай ще координират атаките си срещу Тайван и Европа, така че Западът ще трябва едновременно да се съсредоточи върху конфликтите в различни части на света.

„Си Дзинпин, преди да атакува Тайван, първо ще се обади на Москва и ще помоли Путин да ни държи нащрек в тази част на Европа“, прогнозира Рюте.

Китай и Русия сключиха това, което нарекоха „стратегическо партньорство без ограничения“, малко преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Партньорството не включва официален военен съюз или специфични взаимни ангажименти за отбрана, но включва широко военно сътрудничество и координация на стратегическата сигурност.

Пекин обаче публично се стреми да се дистанцира от действията на Русия. Говорейки след европейското пътуване на Уанг И, говорител на китайското външно министерство повтори, че „позицията на Китай по украинската криза е обективна и последователна: преговори, прекратяване на огъня и мир. И настоява, че продължителната украинска криза не е в ничий интерес“.

Анализаторите обаче посочват други скорошни изявления на представители на Пекин. В интервю за Current Time руският политолог Наталия Шавшукова отбеляза, че коментарите на Уан И по време на неотдавнашното му европейско турне са знак, че Пекин е „станал по-смел“ в реториката си и „това вече не е източна дипломация, а откровено, почти категорично поведение“.

„Китай разбира, че ако на Путин бъде позволено да запази Крим, ако западната общност е готова да преговаря и да остави на Путин някои територии [отнети от Украйна], тогава ръцете на Китай също са развързани по отношение на амбиции, които има по отношение на Тайван“, посочва Шавшукова.

Превод: Faktor.bg