Европейският съюз ще се присъедини към страните от Г-7, и ще наложи таван на цената на руския нефт от 60 долара за барел, заяви днес полският посланик в общността. Решението е взето три дни преди ембаргото на ЕС върху вноса по море.

Полша отложи одобряването на приемането на плана, докато настояваше за по-нисък ценови таван и нови строги санкции, за да накаже Русия за войната ѝ срещу Украйна и да лиши военните ѝ сили от средства.

"Можем официално да се съгласим с решението", заяви посланикът на Полша в ЕС Анджей Садос, като обясни, че полските колеги от ЕС са се съгласили да продължат с нов, девети кръг от санкции срещу Русия.

"Работим по следващия пакет от санкции, който ще бъде болезнен и скъп за Русия", каза Садос пред репортери.

Председателството на Европейския съюз, което в момента се държи от Чешката република, потвърди, че посланиците на държавите членки са постигнали съгласие за ограничаване на цените и че решението ще влезе в сила след публикуването му в официалния вестник на ЕС този уикенд.

Ограничаването на цените на нефта ще се прилага заедно със забраната на ЕС за внос на руски петрол, която влиза в сила в понеделник. Държавите-членки се надяват, че това ще бъде най-опустошителният удар срещу индустрията, която захранва руската военна машина на президента Владимир Путин.

Полският пратеник заяви пред репортери, че Варшава е уверена, че Европейският съюз е взел под внимание предложенията на Полша и балтийските държави за нов, строг девети кръг от санкции.

Той не каза кои от идеите могат да бъдат включени в пакета, който Европейската комисия изготвя, но в документа, който беше разпространен за обсъждане миналия месец, се призоваваше „Газпромбанк”, която улеснява плащанията за руския износ на енергия, да бъде изключена от международната система за разплащания SWIFT.

В него се предлага и забрана за износ на широк кръг потребителски технологии, които биха могли да бъдат използвани от руснаците, както и забрана за внос на руски диаманти.

Наложеното петролно ембарго ще попречи на доставките на руски суров петрол с танкери за ЕС, който представлява две трети от вноса, а останалата част пристига по тръбопроводи.

Енергийни експерти като Фук-Вин Нгуен от мозъчния тръст Институт Делорс изчисляват, че Русия е спечелила 67 млрд. евро (71 млрд. долара) от продажбата на нефт на клиенти от ЕС след нахлуването си в Украйна през февруари.

Само тази сума е по-голяма от руския бюджет за отбрана от 60 млрд. евро от преди войната и е по-малка от финансовата и военната помощ, похарчена от държавите от ЕС в подкрепа на прозападното правителство в Киев.

От понеделник, 5 декември, на танкерите вече няма да бъде разрешено да внасят руски суров петрол в Европа, а ценовият таван има за цел да затрудни заобикалянето на санкциите чрез продажба извън ЕС.

Китай и Индия, например, все още ще могат да внасят руски петрол, но съгласно предложения план на европейските застрахователи ще бъде забранено да покриват разходи на танкери, които превозват нефт, търгуван на цени над 60 долара.

Съгласно европейския план, който ще бъде съгласуван със САЩ, Г-7 и други западни съюзници, ако пазарната цена на руския нефт падне под 60 долара, тогава таванът ще бъде намаляван, докато не стане с 5% по-нисък от пазарния.

Цената на Urals Crude, основният сорт, продаван от Русия, е нестабилна, но се търгуваше на нива от около 65 долара за барел, докато посланиците на ЕС обсъждаха, нивото на ограничението.

Полша, която е силен поддръжник на съседката си Украйна в битката срещу силите на Кремъл, по-рано настояваше за по-ниска сума, която, според съобщенията, се доближаваше до 30 долара за барел, но Садос заяви, че се очаква пазарната цена да се повиши и че 60 долара сега е разумна отправна точка.

Москва предупреди по-рано, че няма да изнася нефт за държави, които спазват ценовия таван. /БГНЕС, АФП