"Ако Русия, както някои спекулират, бъде сполетяна от вътрешни размирици вследствие от тази война, ако руснаците и техните ръководители сметнат, че останалият свят се е отнесъл зле с тях, това би било формулата за нови проблеми в бъдеще." За това предупреди винтервю за БНР историкът Маргарет Макмилан, професор в Оксфордския университет.

Западните лидери, които вече полагат основите за бъдещия мир с гаранции за сигурност и проекти за възстановяването на Украйна за сметка на Русия, трябва да са наясно, че когато става дума за една мощна страна, ръководена от националисти, договореният мир е по-добър от диктата. Това сочи опитът от Версайския договор и периода между двете световни войни, изтъква тя.

"Френските и британските политици от онова време наистина са положили огромни усилия да избегнат нов разрушителен конфликт, подобен на Първата световна война. Не бива да забравяме, че всички те са преживели войната, изпитали са ужасната й цена в човешки живот. И са направили, поне според мен, достоен опит да запазят мира.

Имало го е и усещането - не толкова във Франция, колкото във Великобритания - че съставителите на Версайския договор не са се отнесли подобаващо с германците и че някои от исканията на Хитлер са били легитимни. Това, което не са осъзнали навреме, е какво представлява Хитлер. Затова са си мислели, че ще задоволят Германия с определени отстъпки и хората по света ще продължат да живеят в мир.

Но Хитлер не се задоволил нито с Австрия, нито с части от Чехословакия. Всъщност, след Мюнхенската конференция през 1938 година Хитлер е бил силно разочарован, защото германската общественост приветствала споразумението. И разпоредил на Гьобелс да засили още повече пропагандата за война.

Политиката на омиротворяване се дължи на няколко фактора. Фрацузите и британците са се опасявали, че няма да могат да се справят с Хитлер, въпреки започналото превъоръжаване. В Париж и Лондон са надценявали Вермахта. Надценявали са и възможностите на Луфтвафе - германските военновъздушни сили. Опасявали са се, че след като градовете им бъдат бомбардирани обществената подкрепа просто ще се срине. Това не се е случило когато наистина били бомбардирани през войната. Но всички тези съображения в крайна сметка са натежали и са допринесли за решението, че е разумно да опитат разбирателство с мирни средства.

Мисля, че в известен смисъл западните лидери допуснаха същата грешка с Путин. Те не осъзнаха, че земите, които той отне от Украйна през 2014 година, няма да са му достатъчни. Не разбраха същността на неговите амбиции", аргументира позициите си Маргарет Макмилан.